НИТО СТОТИНКА ВЪВ ДЖОБА, НО ГЛАВА ПЪЛНА С МЕЧТИ – Ангелиада в Индиго

 

A-

Клуб Индиго. На пулта е чернокож англичанин. Лицето му изглежда благородно. Пуска ми някак си твърде меко. Малко постно откъм скорост и тежест, но с впиващ се ритъм. Това е хаус, не техно, но хората наоколо изглежда го тачат. Някой казва, че  е англичанин и много известен. На видеоплатната виждам рисунка на символ. Нещо като емблема, на него ли, на лейбъл ли – нямам идея.

Излизам от балона на чист въздух. И забелязвам до батута паркирана червена кола. Не я бях виждал преди. Само шаси. Без стъкла, врати, фарове и седалки. Около нея се суетят хора, някои я подритват.  Доближавам я и аз и влизам вътре в нея. Сядам на седалката да си почина от куфеенето, затварям очи. И ми се присънва чуден надпис върху стена:

NOT A DIME IN MY POCKET BUT A HEAD FULL OF DREAMS

Нито стотинка в джоба ми, но глава, пълна с мечти! – така все се чувствах и аз. Огледах се да видя къде съм: пред мен имаше голям залив, а отзад – църква. Вътре продаваха много фигурки на ангели-пазители. Озовах се на малка уличка с канал. Тръгнах по старинния тесен калдъръм. Тук – там имаше мостчета. Къщите си приличаха много, всички бяха на по 4 етажа, със скосени покриви и с куки отгоре. Свих в една тясна пряка, оказа се пълна с продавачи на книги, взех си карта на града. Появиха се още канали, спрях един минувач да ми каже накъде да вървя, за да стигна високата бяла кула, нарисувана на картата.  Той ми посочи един тесен, невзрачен канал с червени тухли. В него дори нямаше лодки, но каза да продължа по него и съм щял да намеря, каквото ми трябва.

Тръгнах. В началото беше безлюдно. Разглеждах на свечеряване сградите. По доста от тях се забелязваше герб с щит и три кръста един под друг като хиксове. Имаше и надпис отдолу, три думи. Попитах какво значат, но общо взето никой не знаеше – било на старинен език… Така и не разбрах какво значат думите, но трите кръстчета пазели града от три напасти: вода, огън и чума. Зачудих се за страховете на тукашните жители. Кръстът вече често е символ по-скоро на мода, на течение и се ползва дори само като аксесоар. А чуми в по-новите времена имаше. Забелязах край мен множество смоук шопове. Продаваха се за консумация всякакви разрешени видове хапчета и треви, както и в тях, така и на улицата. Бивах спиран много пъти от съмнителни хора с предложения да купя от тях дрога. От двете страни на канала се появиха червени витрини с полуголи жени в тях. Те се усмихваха и подканяха минувачите да вкусят от плътта им.

На едно място съгледах витрина със странни цветни рисунки. Бяха изображения на светци, виждах Свети Георги с копието как пробожда Змея, бяха обаче прекалено нестандартни. Приличаха на сюрреалистичните картини на Пикасо или някой кубист. Вратата беше отворена и влязох. Имаше пейки, а в средата на един подиум имаше отворено Евангелие. Това се оказа храм.

 

indignation

На няколко крачки по-натам излезе мъж. Явно беше клиент, който току-що си е приключил сеанса. Проститутката го изпрати полугола, задържа вратата отворена и ме улови за ръката: „ Ти няма ли да влезеш ? „ В този момент забелязах хищно издадената челюст под гримираното лице и се отскубнах. По-натам блондинка с привлекателен вид се предлагаше пред ателието си като на пазар. Предлагаше дори отстъпка.

На друго място по същия канал в една витрина бе поставена завоалирана бяла фигура с  човешки ръст и направена от хартия.  В нозете й бе положена пламтяща тройна свастика. Това очевидно бе напомняне за Страшният Съд.

Мургав пешеходец ме запита какво желая. Бе много настойчив и му казах, че всъщност има нещо, което искам да купя. – Билет за футболното дерби, което щеше да се играе същия ден. Бях разпитвал вече, всички билети били изчерпани отдавна и никой не продаваше. Надявах се това да охлади ентусиазма на арабина. Но за разлика от досегашните подобни дилъри, този се оказа готов на всичко. Твърдеше, че имал в него билет и се опита да ме дръпне настрана в малка задна уличка. Кой знае какво се канеше да ми стори. Сетих се да му кажа, че парите не са в мен, и че трябва да ида да ги взема и ще се върна след това. Той се замисли за миг и после ми каза: „Изчезвай!”

429428_289768664428301_100001855093363_726322_2075172370_n

 

Отново се бях отървал на косъм. Все едно някой бдеше насреща. И тогава осъзнах, че се води война. Много отдавна и не само тук. На това място изглеждаше все едно победата е в кърпа вързана на по-многобройните сили, а свободната воля бе притъпена от тонове пороци. Другата страна, обаче, също завяваше своето присъствие, макар и не така натрапчиво. За който имаше очи.

На стена между две сгради видях надраскан мъничък символ. Приближих се до рисунката и известно време не можех да откъсна поглед от нея: Три дъги една под друга, всяка малко – по – къса от горната, и малко кръгче над тях… Като глава над крила. Драскулката беше ангел. И както си стоеше незабележима сред останалите драсканици, така се впи в съзнанието ми, че не изскочи повече оттам. Все едно някой ме викаше…

Музика. Събудих се. Отворих очи и осъзнах, че съм в Индиго, в колата. Излязох и я огледах. Чак сега забелязах, че е червена. И смачкана. Била е удряна, катастрофирала. Сега вече погледнах на возилото като на отправено предупреждение!

Вътре, в Индиго, на платното за прожекции стоеше рисунка, малко подобна на видението ми отпреди малко. Малко по-различно изрисуван и с повече крила, но пак ангел. Това се оказа запазеният знак на артиста. Високо горе на пулта беше Dave Angel. Почувствах се щастлив “без нито стотинка в джоба, но с глава, пълна с мечти”.

2000 - 04 15