Marco Carola @ Indigo: Индустрията Се Храни С Биомаса

 

2000 - 04

Карола беше станало съществително нарицателно още след първата визита на италианския техно диджей у нас, по покана на Метрополис с постера на футуристичния йога с шнура в главата.

Година по – късно беше флаера с крановете, а Индигото работеше екстремално и бълваше роботи с хиляди. Карола вече беше нова дума в тълковния речник, нещо подобно на „Лего” конструкторите:

–          Това парти Карола ли е, не разбрах ?

–          Направо Карола!

 

2001 - 04 - 22

Следях прожекциите под пулта. На екрана вървеше „Матрицата”: The blue pill or the red pill… или просто пил ред бул. Наблюдавах реалност, в която машините подреждат телата на заспалите човеци по епруветки, хранят ги на системи и поддържат илюзиите в съзнанията им. Картината беше много подробна, не си спомнях така някои детайли. Например мониторите за състоянието на масата спящи с изписани данни на тях: Имаше поле с планировка на текущи и предстоящи сценарии, в друго бяха посочвани необходими количества невростимуланти. На едно място бяха изписани с едър шрифт същинските цели на „имунизацията”. Започвах да не вярвам на очите си, когато четях задачите, програмирани в системата, тези за сценария, който течеше на живо, в момента!

Правителствата произвеждаха наркотици на национално ниво и мащаби за износ, на домашно ниво ги продаваха за лекарства. Пускаха се изкуствени вируси, а после и „рецепти” против тях. Променяше се и метеорологичното време. Възбуждаха или укротяваха масите с мощни антени, задаващи вълни за дадено настроение. В медийната промивка истината бе отдавна забравено от всички явление. Изкуственото уеднаквяване биваше представяно за най – човешка черта, сексът отдавна нямаше вече за цел продължаване на рода. Всичко навсякъде се следеше от спътници, камери бяха имплантирани дори в индивиди. Всички без изключение бяха пронумеровани и описани. Над тях се работеше…

Проект за бездушие.

156003_1354854249815_1785236210_673350_2637660_n

Започнах да търся под кожата си чипове и да се щипя. Това била матрицата значи. Когато съм гледал филма за пръв път, не съм внимавал достатъчно или само съм сънувал, че съм го гледал. А може би никога не е имало такъв филм ?

Надигнах се  от пейките да вляза пак вътре и забелязах много на брой кранове над Индиго. От тях висяха множество кабели и се спускаха в балона.  Точно като във филма.  Разтърках очи и ги нямаше, сторило ми се. Нещо обаче ме глождеше. Опитвах се да избистря мисълта, но някак си не успявах. Може би музиката щеше да ми помогне. Трябваше ми само един ред бул от бара. Влязох през входа с две големи антени над него, кога пък бяха сложили антени на това място ? Чувството ми на неориентираност се засилваше. Отворих енергийната напитка и ми прещрака: Бях започнал да гледам филма на екраните тук, вътре, вратата за навън не беше дори отворена  –  това парти беше само на закрито, в балона!… А сега се връщах от екраните с ремиксираната матрица ОТВЪН.

Машините, антените, ред була!… Късно! Току – що отпих. И в същия миг изгубих съвсем мисълта.

Заразправях на хората: „Това парти Карола ли е, не разбрах?”,”Направо Карола!”

2001carola2