Chris Liebing от Локомотив Индиго

Всички чакахме Крис Либинг. Цяло Индиго.
Германската машина Крис Либинг бе добил сред българските техно любители особен статут. Нещо подобно на възрожденски деятел или по – скоро хан, племенен вожд.

2001 - 06 - 23 liebing (2)

Клубът бе пълен до пръсване, точно както при първата му поява преди година. А сега бе лято и изходът от балона към откритата половина с пейките – отворен. Вътре се сменяха диджеи, от време на време влизах да проверя дали е дошъл Либинг. Вече три пъти бях видял други диджеи, които заслушвах за кратко преди да изляза от плътната навалица. Техното лазеше по жилите ми и не ме оставяше на мира нито за миг… дори, когато скачах на батута. После изморен гледах на свой ред как другите се събуват на площадката и връхлитат трамплина. Отскачаха от опънатата тъкан отново и отново в ритъма на техното. Разминаваха се един с друг, когато бяха повече едновременно. Като палки на барабан. От темпото кожата настръхваше, балонът отвън също изглеждаше гладко опънат. Със сигурност вибрираше мощно.

Влязох в балона. Течеше анимация от ранните години на Уорнър Брадърс. От епохата преди Бъгс Бъни – „Покоряването на Дивият Запад” или нещо от този сорт: Индианец се е отправил се е в опознаване на по – далечни земи. Стига до река и се пуска по нея с кану. Гребе с гребло на едно коляно, отляво, отдясно – в ритъм. Реката прави завои и постепенно се разширява. Червенокожият от време на време се оставя на течението и заслонява с ръка очите си, взира се напред в хоризонта. Като че приближава водопад…

Наблизо барманка клякаше за поръчките, барът е направен, така че всичко е барплот и тя стъпва на нивото, на което се облягаме ние. Високо горе отвсяъде е меката тъкан на шатрата. Особено с ударното техно като танц за призоваване, може би магия за дъжд. В сърцето на Индиго, кожата на всички се бе сляла с калената в непрестанни удари кожа на балона. Балонът се бе превърнал в тъпан, а ние поемахме ударите отвътре. Във вътрешността, от колоните, лумтеше огъня, около който махахме, тропахме и пърхахме всички. Замирахме под задаващия се тътен на техното…

На екрана препускат бизони. Отдалеч като погледнеше човек: цялата земя е почерняла от гърбовете им. Всичко е застлано с дебелия мъхест килим на козина. Облаци прах ги следват като гребен на разбиваща се вълна. Бизони Бизони. Препускат на орди, на пълчища, на легиони. Устремени в свиреп бяг без да ги интересува нищо. Газят наред. С копитата си раздробяват дори камъните на още по – дребни. Идват като земетресение. Тътенът връхлита като потоп, под който стените се срутват… и не спират да се срутват. След животните земята е разорана като от плуг. Бизони Бизони Бизони.

Погледнах високо горе към пулта. Там беше крис Либинг. Изпотяваше всички като в пещ на гигантски локомотив. И продължаваше да сипва в нея с лопатата още и още, а влака да цепи прерията с трясък. Сечеше множеството. Правеше завои. Въртеше в кръгове. И излизаше от коловозите, цепейки през тълпата. Разскачаше и закачаше вагони в движение. Железен.

 

Сечеше множеството. Правеше завои. Заобикаляше отстрани. Въртеше в кръгове. Често излизаше от коловозите. Скоростта не намаляваше, само променяше посоката. Връщаше се и назад. Разскачаше и закачаше вагони в движение. Бълваше яростно пяна. Трансконтинентален локомотив.

Железен.