Techno Files @ Велико Търново: Властелинът На Кръстените

techno files22

Techno Files Open Air.
На върха на хълма Света Гора във Велико Търново родни и чужди диджеи в продължение на два дена раздават техно, че дори и псай транс.

Влакове през цяла България: Рейвъри прескачаха вагони и се разминаваха с кондуктори. Цветни прически се лутаха между коловозите на гарата В Горна Оряховица – прекачвания, завои из планината – Янтра течеше много надолу под нас, – пресичахме по железния мост, току до могъщата статуя на братя Асеневци с разпенените жребци, гмурнахме се в тунел под града с обраслите със стари къщи склонове – Царевец с крепостните стени и кулите се издигаше над всичко – разбрахме защо наричат мястото старопрестолния град, чувствахме се като в Мория от Властелинът на Пръстените.

Намерихме възвишението, което ни трябваше, хълмът, където щяха да пускат магьосниците-диджеи. Открихме пътека и започнахме дълго изкачване по вертикала. Раници, очила, крачоли. На всеки сто метра надморска височина съзирахнахме други възвишения и части от Стара Планина.  Накрая стигнахме горе: огромна равна поляна като наблюдателница над всичко. Пътят и дърветата свършваха в самото началото, там се издигаше истинско виенско колело, беше обрасло и изоставено от много години. Но организаторите някак бяха успяли да открият изходите за ток. Пултът и колоните бяха точно под запустялото Виенско колело. Сякаш щом тръгнеше музиката, щеше се завърти също и колелото.

Smooke 2002-techno files open air

…. Поляната пред виенското колело бе отъпкана и пълна с хора до сутринта. Палатките още не бяха преоткрити от нашето поколение, кой ти бе излизал на открито за две нощи ? Охрана нямаше. Обикаляха някакви пичове с фенерче да гледат имат ли хората гривнички и ги продаваха. Аз нямах и реших пръв да им се скарам: „Как така ги стягате тея свински крачета бе ? – естествено, че я махнах моята, спря ми цялото кръвообращение!!”.

На чистия планински въздух никой не се умори да скача на техното, което задаваха Balthazar и Yemo. После от пулта се дочу и Rady c добре познатия рефрен на Brian Molko от Placibo на фона на добре познатите хард линии:

–          Concentrate! Concentrate!

Passive Aggressive (Brothers In Rhytm remix).
Както си стоях до дървото, с едно движение изскочих и от двете маратонки и препуснах бос по тревата в галоп през Света Гора. Хора танцуваха навсякъде, загражденията бяха махнати. Целият склон се беше превърнал в мравуняк. А от северната страна се виждаше лазерното шоу на Царевец. За две нощи имаше пак Търновско царство.

… Сутринта на третия ден. Всички бяха смачкани, примряли, неспособни на нищо. Слънцето печеше с всичка сила. Сянка нямаше никъде на поляната. Имаше само прегоряла трева по краищата, в средата нямаше останал дори един стрък.
Започна транса с DJ BOSS от Украйна.

И тогава от незнайно къде, от коли ли, от клоните в гората ли, или от оживелите паметници, наскачаха пловдивчаните. Племето “пловдивчани”. Голи, остригани, татуирани, на тях не им пукаше от нищо. Нямаше кой да ги доближи.  Това бяха почитателите на ГОА звученето от едно време. Тогава, когато психеделичния транс вече се променяше, те оставаха верни на класическите дни. И не само като музика, те следваха ГОА стила с дрехи, поведение и традицивята на неколкодневните партита на открито… и не желаеха никога да излязат от тази еклиптика. Типично поведение за всички псай почитатели по света. И все пак подобно събитие с виден гост не се случваше в България често… макар и само за половин ден.

Това беше техния ден. Това бяха чакали. Както индианците са изравяли бойната томахавка в определно време, така и пловдивчаните бяха стъпили на пътеката на войната. Изрисувани, яростни, съсредоточени. Останалите гледахме без да вярваме отначало как е възможно всичко това в непоносимата жега. Дансингът се бе превърнал в ритуална поляна.

Идваше краят. Хора си тръгваха, палатките и автомобилите се изнесоха. Лайн-ъпът бе превъртян. И тогава на пулта застана пак Ради. Радост за агитката на поляната – те оставаха. Без изгледи за свършване. Решително афтър – парти. За финал: няма финал! – До дупка. Тук не беше зала, която да е наета до определен час, нито клуб, чийто персонал все някога трябва да си отиде по домовете. Не беше и плаж или населено място, където в един момент се пречи на случайните граждани. Тук случайни нямаше.

Или, те щяха да се предадат или той. Само, че Ради не смяташе изобщо да се предава. Добре навита пружина за оригинално извираща творческа мисъл.

DSC03363

Не става въпрос за наркотици или изкуствено търсено вдъхновение. Айзък Азимов заявява: „истината е най-добрата лъжа”, а Диджей Ради: „Музиката е най – голямата дрога.”  Тонколоните пулсираха и изтръскваха насъбраната прах в ритъма на татко Белтрам и Energy Flash.

Там, в старопрестолния град Търнов, капитан и моряци са се отправили все по – навътре в открито море. Надъхват се взаимно и се носят, недокосвани от нищо и никой в безкраен, вкаменен миг задоволство.