в ORBITAL над софия

scan0019

В най – голяма степен при Орбитал се чудим как точно изпод ръчичките и очичките на двама души зад пулта излизат такива космически опери и се развиват във времето пространството с такива тласъци и мащаби.

На концерта на Орбитал няма светлина. Лампите са загасени и това изглежда напълно естествено. Внезапно се чувстваме в естествена среда. Мракът. Той ни се явява в компанията на Орбитал друг. По-сроден. Приплъзваме се и ние плавно в нощта на огромната Фестивална.Грациозно е всяко наше движение. Непринудено затворени са очите.

Ударната сила на едни тракове ни тресе, като земетресение с нарастващ магнитуд . И осмисляме как необезпокоявано яхваме вълната, както сърфист улавя гребена и не се побоява да се пусне във водното торнадо. Наблюдаваме се отстрани и сме приятно изненадани на какво сме способни. При други обстоятелства надали бихме успяли да се вкараме в това. Ала сега, в средата на лайва на двамата братя Хартнол, сме там.

Следва милувка с нежен вокал от незнайно инопланетно същество. С този звук то търси и вика побратим, носещ също искрицата на разума и се рее във вакуума и сее ехо във всички посоки. Може дори да е тръгнало първоначално от същото това място, да е някогашното наше аз, завръщащо се обратно. Различно и чуждо до неузнаваемост. Или все пак е просто огледален образ, с повече слушане всеки открива своята лична истина.

Orbital

Каменен дъжд. Стоварване. Масивно изсипване на скали от орбиталните астероиди. И всичко, до най-дребния дребен детайл, е толкова изпипано, колкото може да бъде само в лайв на студиен артист, който представя своята собствена продукция. В кацнала космическа станция. На такава точно прилича пулта им. То не е диджейски пулт, а е стена от копчета. Като в самолет от двайсет и шести век, който лети, и в черни дупки, и до по-близките планети, а в момента е кацнал за малко на космодрума на Фестивална. Двамата братя са като два дяла на един общ мозък, толкова по – напреднал от нас разум, че с право може да бъде определен като извънземен.

Не им се налага да допират телата си до нашата атмосфера. Толкова са еволюирали, извършват всичко от разстояние. Смарт – технология. Толкова смарт, че не е нужно дори да използват всички тези копчета, тези накрайници или думи. Само се замислят за някоя идея по определен начин и тя изкристализира в звук и се пренася и цопва с плясък в съзнанието на слушателите. В самата мозъчна кутия. Скоростната кутия на техния орбитален двигател се зарежда от сбора на всички наши по – малки кутийки. Палят отпрашват за следващата планета.