Транс Тотеми на Expo 2002

 

expo 2002 - 1

През 2002 година транс родоначалниците и най – именитите представители на почти всички звукозаписни компании за псай транс се сговорили някъде по трасето между многото им международни традиционни фестивали на открито да се съберат и направят голям транс фест на по – нестандартно място. Несъмнено искали то да е ново и непознато, с красива природа и интересна история, и жителите дори да не са участвали в подобни мероприятия. И така решили мястото да е в България. До голям язовир с дъговидна форма. Той бил потънал в зеленина, имало и полуостров със самотна изоставена църква на върха. Параклисът бил единствената оцеляла сграда от някогашно село, погребано завинаги под езерните води.

Три дена край скрития в зелено язовир Пчелина  звучал  транс под непрестанен топъл летен дъжд. Звукът прогресирал на свобода, носен от вятъра над вода, хълмове и поля. Психеделията се извисвала под обединените вибрации на трансърските вождове на куп лейбъли.

……………………………………………..

Експо 2002 беше истинска експозиция. България за пръв път виждаше хора с расти, които живеят целогодишно, местейки се с палатката на гръб по фестивалите, както охлюва излиза при дъжд. Така навремето и индианците са си местели лагерите на определени места според сезона. Понякога се събирали на общ за всички племена събор на някое свято място и там показвали всеки своя племенен тотем, трофеи и танци.


expo 2002 - 2

Съборът беше наистина междуплеменен. Изложени вместо тотеми бяха лейбълите. Тоест, етикетите, които стоят като гербове зад студийните издания и принадлежността на музикалните творци. А ролята на трофеи в новото хилядолетие играеха гривните, които всеки оупън еър фест слагаше на посетителите. Някои от тях не ги сваляха после и си ги трупаха като скалпове. А къде се намираше племето българи ? – Дали бяхме погребани за историята подобно на селото, изгубено на дъното на Пчелина. Не може да бъде ! – Отидох да го търся в язовира.

Там в дъжда и ритъма на транса се гмурках и лазех по дъното на езерото. Намерих обаче само една костенурка. След това я сънувах с гигантска коруба как ме носи под водата от бряг до бряг. Съзирах върху корубата й  нещо като карта с улици, трябва да беше на потопеното село. Линиите искряха във флуоросцентни цветове, приличаше вече на палатковия лагер от феста. Нищо чудно някой ден поселищата да станеха такива: самостоятелни жилища и квартали, обединени във формата на гигантски символ, и да могат да се надигат и местят другаде като град-кораб.

Седнах и измайсторих пред палатката от един дънер тотемен стълб с тяло на костенурка. Изправена с корубата си на крака с нокти в земята и раззината паст. Може да не бях конник като Аспарух и древните ми прабългарски деди, но чувствах, че мога да плувам в музика и да отида, където си искам на крилете на моята костенурка, носена от транса.

The Orb - Excursions _Rare 1 _