Имало Едно Време Крал Кокс

Ето, че през февруари 2003 година в Зимния Дворец Метрополис ни разказаха една приказка, която ни се превърна в любима и насетне искахме да ни я разказват всяка година.

techno-fi

Имало едно време едър весел чернокож диджей, който смесвал тракове от каквото му падне във веселото съзнание и неизменно карал хората да танцуват в нозете му. Пускал в машинката за фрешове островни ритми с подвиквания, застройвал и със лежерен фънк, соул, че и чил. Притоплял отколешни хитови рефрени и зализвал новородени, така че да звучат като от едно време. В крайна сметка сместа винаги преливала витамини в нозете на танцуващите люде. А когато те се уморявали, той вадел от торбата и чудното антично устройство на име микрофон, с което подвиквал на тълпата като колар на добиче и те пак поемали бодро по нанагорнището. Карл обаче не стоял спокойно. Не спирал да танцува с тях от начало до край. Изпотявал по 27 килограма всеки път щом излизал на сцената – повече от всеки присъстващ. И най – интересното: С годините наместо да остарява, той младеел. Издавал повече записи, завземал нови територии, а по времето. Kогато неговите набори намалявали професионалните си ангажименти, той бил все по – търсен. И  да го били виждали вече на живо, хората отивали отново и отново на неговите партита, дори ако трябвало всеки път да плащат повече от преди. За Кокси били готови на всичко.

А след Кокси по стара традиция дойде бате Стиви да ни завие за Лека Нощ и да изгаси лампите… нищо че с него настъпи деня. Звучеше Jaguar на Dj Rolando и всички танцуваха на пуснати лампи с щастливи лица танца на зората. За пръв път от 4 години насам родната електронна публика се израдва на дебщтна визита у нас на наистина голям диджей. Бяха отвикнали да отмятат в списъка с големите имена. А ето, че сега бе зачеркната много мечтана персона… само за да остане там като вечно желан. Начело на списъка и с армия от верни поклонници. Като в добрите стари времена.