Chris Liebing: Техното Е Въпрос На Култура

2003 solar

liebing
2003 е година на промени в Електронната музика. Това бе последната година, в която класическото минималистично и скоростно техно шестваше из дансингите и чартовете, а неговия най – ярък представител, Chris Liebing, спечели награди… а насетне пое в по – различна музикална насока. Същото направиха и много други известни техно артисти. В България също се промениха нещата. Вече нямаше рейвъри, а клъбъри. Клуб Индиго вече не беше в играта, наложи се модата с партита на открито. Въ Варна се случи и първото събитие под надслов Solar. A гости на него бяха именно двамата най – хард техничари и любимци на родната публика. Adam Beyer и Chris Liebing. Това интервю на Крис е от края на същата тази преломна 2003-та година.

DJF: Как мина партито този уикенд?
CL: Тълпата беше очарователна, много съм доволен.

DJF: Как започна да се занимаваш с музикалния бизнес?
CL: В началото слушах и колекционирах много музика, което само по себе си доведе до натрупването на значителна фонотека. В края на краищата се научих да контролирам музиката, което беше моя мечта. През 1991 свирих за първи път в един малък клуб. Пусках соул, хип-хоп и хаус. Занимавах се с това около 2 години. Някъде през 92-93 влязох в допир с електронната музика, която веднага успя да ме завладее. Отворих мой собствен клуб, който беше на загуба и скоро след това се наложи да го затворя. Научих доста, въпреки провала, но за този момент приключих с музикалната индустрия. Изчаках до 1995 и издадох моя собствена продукция.

DJF: Какво те вдъхновява да правиш нови парчета?
CL: През уикенда поглъщам вибрациите и атмосферата от партитата и ги пренасям в студиото.

DJF: Какъв хардуеър и софтуеър използваш, за да правиш музиката си?
CL: Имам партньор, с който делихме едно студио осем години. Относно хардуеъра – използвам всичко, което вдига шум (подсмихва се). От страна на софтуеъра използвам предимно Logic и често в комбинация с продуктите на Native Instruments. Най-хубавото е, че можеш да комбинираш каквото пожелаеш, да го запишеш на аудио и да го добавиш към парчето. С непрестанното развитие на софтуеъра последните няколко години бяха доста вълнуващи.

DJF: Използваш ли хардуеър като 909 или 303?
CL: 909 има сериозна роля във всяко парче, предимно за касите и чинелите. Отдавна не съм използвал 303. В новото парче, което правим със Speedy J за следващото издание на лейбъла Novamute, той работи с 303.

DJF: Кой ангажимент ти е бил най-приятен и съответно – най-неприятен?
CL: Най-неприятният беше в Холандия. Получи се така заради безбройните технически затруднения. Събитието се провеждаше на закрито и по програма имаше фойерверки. За малко да се подпаля и всичко се покри с прах, която бе причината компютърът ми да се развали. Имаше 40 000 човека на това парти наречено “Sensation” преди 2 години. Платформата, на която се намираше пулта, беше в средата на стадиона върху някакъв въртящ се механизъм… В продължение на два часа се чувствах като пълен идиот. (смее се)
Не мога да кажа кой е най-приятния ми ангажимент. Няма значение дали ще е малък клуб с 250 човека или огромно парти със 7 000, много от тях са невероятни.

DJF: Какво предпочиташ, малки клубове или големи партита?
CL: Нямам претенции. Всяко си има предимствата и недостатъците.

DJF: Какво е отношението на хората в Америка към електронната музика, в сравнение с това в други страни, според теб?
CL: В Щатите клубната култура не е така развита. В Европа едва навършил 16-17 години човек започва да излиза по клубовете. Причината не е във възрастта, по-скоро е въпрос на култура. В Щатите сякаш съществува разделение на хората по възраст. Пълнолетието настпва с навършването на 21. Хората не знаят как да се забавляват, не са готови за това. Канада е много по-добре ориентирана по отношение на клубовете.

DJF: Как се виждаш след 10 години?
CL: Надявам се, че все още ще правя музика. Винаги опитвам нови неща и различни начини за представяне на музиката. Не винаги нещата опират до там просто да сложиш две плочи на грамофоните, важно е какво излиза от колоните.
Можем да правим неща, които не бяха възможни със софтуеъра преди няколко години. Все още се учим и ще продължаваме да се учим. Електронната музика след 20-30 години ще бъде музика, която всеки ще слуша, но не мисля, че ще се комерсиализира. Сега всеки може да прави музика в дома си, не като преди 15-20 години, когато са били необходими доста хора за сформирането на група.

DJF: Каква кола караш?
CL: През последните 6 години предпочитам Audi, освен ако не наемам автомобил. Харесвам всички модели Audi.

DJF: Какво мислиш за създалата се ситуация около Prime Distribution?
CL: Научих се, че в тази индустрия трябва да се бориш с много проблеми. Налага се да работиш със странни хора. Появата на Prime беше невероятно събитие. Проблемът дойде от там, че те станаха твърде големи за това, което техно сцената може да понесе. Новият пазар, който предлагаха, бе твърде голям и не издържа. Беше лош момент за всички, които работеха с Prime Distribution. В крайна сметка, краят на едно начинание дава благоприятна възможност за ново начало. Човек се учи от грешките си, учи се на професионализъм и следващия път го прави по-добре.

DJF: Няколко финални думи…
CL: Човек трябва да бъде себе си, да не се носи по течението, да не бъде като всички останали и най-важното – да прави каквото сметне за разумно.
DJFORUMS