Surgeon: Под Скалпела На Хирурга

В началото на 2004-та година Метрополис докараха един странно добър артист в България. Уникалната проява на техкултурника Surgeon в зала Христо Ботев беше озаглавена Filter Science.

Surgeon

Флаерът беше с нещо като напречно сечение на жаба, почти като в учебниците по биология, само че малко по- цветен. С техното на „Хирурга” започнахме да виждаме нещата все едно ни беше сложил ренгенови очила или програмирал очите да гледат на ниво: анатомичен строеж. Сценичното име на Антъни Чайлд му пасва повече от добре. Роденият в Манчестър англичанин е сериозен и в костния мозък, а характера си личи дори и във външния вид. В зала Христо Ботев дойде младеж с прическа – тип канадска ливада и изсечено лице, приличащ малко на актьора Мат Деймън, само че с очички като на извънземно.

Като аудио ни започна от кота нула. Траците се завъртаха и налазваха пулса постепенно,като кърлеж все по – навътре и навътре в съзнанието, докато не го превръщаха в свой дом.  След инфилтрацията, в мозъка започваше шетане и прочистване на всички нива. Като току – що инсталирана и пусната антивирусна програма, която сканира всичко на хард диска.

 

Surgeon 01

„Хирургът” работеше съсредоточено през цялото време без да надига главата от пулта, като в студио. Да не говорим, че синглите му в сравнение с тези на другите звучат все едно само те са били записвани в звукоизолирано студио. Толкова по – чисти и минималистични. Като конци върху рана след операция, които не се забелязват никога.  Това се случваше и в зала Христо Ботев, на партито. Като че не ставаше въпрос за тонколони с киловати, чийто бас е невъзможно да бъде прецизиран така.

Преформатирането течеше, сондата се беше заела с поредния мозъчен дял, изкачваше нагоре етаж след етаж из дебрите на съзнанието. Все по стълбите и без капка умора. Достигна етажи, неподозирани и за нас самите. Минаваше през отдавна неизплозвани коридори, караше ни да си дадем сметка колко време сме карали само на автоматик, а сивите клетки не са се отклонявали от едни и същи маршрути. Бяхме използвали единствено асансьора и неврони бяха атрифирали, трябваше да дойде патоанатома, за да се сетим, че разполагаме с още помещения в собствената си сграда.

На балкона зад пулта видях как някакъв човек мина през прозорец в стената. Не предполагах, че там има такъв, поне не беше забележим. Остана отворен и аз също преминах оттам. Озовах се на покрива на залата.

Танцувахме под открито небе с техното с града в краката ни.

atmosphere 01