SPOR в ЖК Виетнам

2006 - hr.botev

И дойде преломния момент за дръм енд бейса в България в Зала Христо Ботев в Студентски Град. За първото им наистина голямо събитие HMSU бяха поканили наистина голям гост. SPOR. Знаменосец на новата агресивна вълна в дръм енд бейс звученето, Джонатан Гуч, без собствен лейбъл и нито един пълен албум, със само една миксната компилация. Всички родоначалници на лейбъли, от Teebee до Chris Renegade, го искаха да записва за тях. Името Спор се бе превърнало в сертификат за качество. И за тежина на звука. Навяваше паралел с древноримските легиони, забивали дълбоко в целия свят навсякъде герба на Вечния Град : SPQR (съкр. от “Сенатът и Народът на Рим”).

Зала Христо Ботев се беше превърнала във военен симулатор с невероятни размери. Записах се доброволец, облякох екипировка и влязох да се тествам в ЖК Виетнам. Директно в сърцето на бойните действия:

 

spors HMSU - 3

Самолети прелитаха ниско и сееха разруха с непоносим рев и картечни откоси. Приведох скафандъра на плътен режим. Наоколо бе дъжд от летящи осколки, шрапнели, газ и химични отрови. Нямаше останали физиономии по труповете. Лазех, за да съм по – трудна мишена. Отначало  беше тежко, уморявах се на всеки десет метра, но бързо влязох в ритъм и свикнах с тягата. Бомбите избухваха на всеки четири секунди, научих се да отброявам между прибежки и припълзявания до следващото прикритие. Трябваше да се добера до някой окоп и да се скрия там между телата. Малко оставаше. Газех в кръв, но не я различавах, бях превключил визьора на черно-бял режим. Подаваше ми данни с мерник за всяка движеща се мишена.  Стигнах окопа.

До мен тежко ранен наемник с една ръка ме дърпаше за крачола. Хвърлих се до него в окопа. Не, че бях в състояние с нещо да му помогна, просто забелязах танковете и трябваше да се скрия. Идваха в колони. Спираха, завиваха, стреляха, разрушаваха някоя останала сграда и продължаваха по – натам по пътя си. Дървета, реки и руини – за тях нямаше препятствия. Поне не можеха да ме сгазят в ямата, докато не мърдах и се преструвах на труп.

Друго ме глождеше в шестващата насреща ми армия. Бойните им единици бяха киборги. И минаваха след фалангата танкове за прочистване на терена. Довършваха оцелелите. Знаех, че ще дойдат и преструването на труп нямаше да ми е от никаква полза. Бяха машини. С кабели, нечупливи крайници и всевиждащи инфрачервени камери.

sporiad

За да неутрализирам излъчването на топлината се намазах целия с кал и тиня. Така поне нямаше да ме забележи някоя от бойните им единици първа. Имах план за измъкване от касапницата. Изчаках следващия танк и когато минаваше над рова се хванах отдолу за него. Там по средата между веригите имаше кухина и две железа, за които някак се закрепих с ръце и крака. Жребият бе хвърлен. И не изтеглих късата клечка. Моят танк ме пренесе далеч извън зоната на военните действия и прочистващите киборги. Чувах още известно време жужене, с което сканираха, после престана. Оцелях.

Изкараха ме отпред, на гардеробите в Христо Ботев и ме наградиха с почетна геймърска грамота на оцелял в световната дръм енд бейс война, имаше си печат SPQR и надпис: “Разделяй И Владей” – мотото на Древен Рим. Връчeна ми бе лично от SPOR.

SPQR_eagle

…и се върнах пак вътре: Спор насичаше дръма – огромни дънери плаваха в колони по реката на звука, а той ги режеше и мелеше в движение на ситни трески. Ръцете му се бяха превърнали в триони, а от колоните валеше дъжд с дървесина.