Бил, 6 студийни албума (вече са 7) и безброй парчета по компилации без да броим изданията под псевдонима Mumbo Jumbo, какво следва, нещо ново или пък да поспреш за почивка ?
Не смятам да правя нещо друго освен музика, това е моето изкуство и професия. Също така е определящо за мен като човек изобщо. Записвал съм още преди години с Блус, Джаз и Фънк изпълнители, по някой път върша и чисто професионална дейност, записвайки в студиото неща във формат 5.1, но това са вса неща свързани с музиката. Смятам че няма друго нещо, което толкова да ме задоволява, колкото правенето на музика. и приемам това като моя път в живота.
Ти си на Сайкъделик сцената вече повече то 10 години, как се озова там всъщност ?
В края на 80-тте и началото на 90-тте свирех на китара в разни групи и въпреки че имахме гигове по три – четири пъти седмично нямах досег с денс културата или Рейвовете, както се казваше тогава. Запознах се с Рейв – културата чрез негативните статии в пресата тогава и си го отбелязах като интригуващо, щом предизвиква толкова реакции.
Получих първата си възможност през 1991, когато един приятел ми предложи да дойда в Лондонския клуб Виктория. От онази вечер насетне музикалния ми мироглед се промени завинаги. Едно конкретно нещо, което установих още на момента бе че подхода ми при писането и правенето на музика бе безнадеждно остарял, а пред мен ясно виждах една нова и мощна форма на музика, ползваща нов вид технологии – тогава компютрите Атари, ранните дигитални синтезатори, семплери, които отваряха пътя към съвсем нови нечувани простори. Във въпросната вечер става въпрос само за Хаус и ранно Техно, Гоа Транс-а все още не съществуваше. Това беше запознанството ми с танцувалната музика като цяло. Оттогава започнах да правя денс музика в собствено студио,веднага още, от другата сутрин чак до вечерта – толкова бях вдъхновен.
Запознаването ми с Гоа Транс-а стана по – късно, когато брат ми пусна една ранна компилация на Dragonfly Records – Jouneys Into Trance на Пол Оукънфолд, която съдържаше първите предвестници на Гоа транс звученето. Един приятел диджей ме запозна с Джез (Jeremy Van Kampen), обяснявайки че и двамата имаме влечение да правим една и съща странна музика. Джез се оказа че има колекцийка от презаписвани по два – три пъти Гоа миксове на новия Японски диджей Тсуйоши Сузуки. Това бе като златна мина на толкова рядък ъндърграунд, че на практика бе невъзможно да се изнамери. Така се почна.
Ти си смятан за един от пионерите на Сайкъделик Транс музиката, в момента на всички е ясно че качеството на този вид продукция запада, някои го наричат еволюция. Ти смяташ ли че днес продължаваш да правиш музика, която ти харесва или правиш каквато ТРЯБВА да се прави ?
Предполагам от днешна гледна точка някои ни смятат за пионери, но през 1995 – 6, когато започнахме Cosmosis с Джез просто се опитвахме да пресъздадем тръпката на тази вълнуваща звучаща извънземно музика, която току – що бяхме открили.
Със сигурност аз все още издавам музиката, която ми харесва, защото не смятам за възможно да създавам такава, която да не ми харесва. В миналото съм пробвал действам по определен модел, но не се получи. Смятам, че няма да е зле да изляза някой път от тесния кръг на Сайкъделик Транс-а и специфичното ме строго темпо и структура на ритъма и да създам един “трип – албум”, изпробващ неритмични електронни пейзажи с много повече творческа свобода. Но готвейки се за сетовете си така или иначе подбирам вдигащи парчета и идеята за релаксиращ албум все отива на заден план.
А пък да ми се налага да издавам музика не е проблем – напротив, спокоен съм при избора си, сам съм си шеф. Всичко считам за потенциален катализатор и мотор да се заловя и сътворя нещо ново – било то краен срок, голям предстоящ гиг, за който искам да завърша някое специално парче или просто нуждата да си набавя пари за наема Всичко слагам да действа във воденицата.
Мнозина считат първите два албума на Cosmosis, Cosmology и Synergy за най – добрите в сравнение със следващите, ти на какво мнение си ?
С Джез записахме Cosmology през 1995, когато нямаше много студийни Гоа Транс албуми, а само компилации. Сещам се едва за няколко други проекта: The Infinity Project, Total Eclipse, Astral Projection….След това се разделихме и той основа своя проект Laughing Buddha, а аз останах като Cosmosis. Започнах да обикалям по Сайкъделик партита по гори и плажове из цял свят. В резултат започнах да използвам все по – твърдо и скоростно звучене. Записах Synergy през 1997 и това беше точно времето, когато Гоа еволюира в Сайкъделик и албума също остана в историята като класически фокус на определена епоха. В следващите години се промениха много неща като започнаха да се използват по – тежки бийтове, на фона на които тези стари звуци звучат дори леко.
Трудно е да посоча кой от следващите си албуми смятам за по – добър, още повече, чу моето мнение е напълно възможно да се различава от всеобщото. Класически пример за това е парчето Howling At The Moon, което много хора искат да пускам по партита, а аз си мисля: “В какво настроение за Бога съм бил, като съм го правил ?!”. Идеята като го правех беше да пресъздам картина на първобитни ритуални танцьори в мъглива нощ в гората с луна, но мисля че използвах прекалено агресивни водещи мотиви и метелически ритъм. Но така или иначе мнозина го харесват.
Работил си с Ван Кампен, а също и с дижей Кума като Mumbo Jumbo, как предпочиташ да работиш – в комбина с друг или самостоятелно ?
Харесва ми и по двата начина, тъйкато имат различни преимущества. Когато работим студиото с друг продуцент (по – скоро отколкото диджей) освен, че има и друг да вкарва свежи идеи, е по – полезно по време на дългите записи и редактирания. Има два вида роли: едната е да се работи сас секвенсъра и фокусиране в дребните детайли на обработката по мишпулта, а другата е общо наблюдаване как върви парчето и записа, преминаване към следващи задачи и правене на чай примерно. Можем да си сменяме ролите отвреме на време.
От друга страна като съм сам не съм ограничен във времето изобщо. Мога да си експериментирам с всякакъв род идеи преди да избера някакво крайно решение. Плюс това няма нужда от компромиси и алтернативи, мога да изпробвам докрай всичко замислено.
Всеки творец се нуждае от вдъхновение, на теб кое ти действа , други творци, музикални течения и моди или просто настроения ?
За мен лично е вдъхновяващ факта, че чрез правенето и пускането на музиката си обогатявам хората. Когато съм на пулта искам хората просто да се откъснат и пренесат изцяло на дансинга, да се освободят и веселят наистина. Стремя се да създам пълно върховно изживяване за тях, пък дори и само за момент. Да останат с фантастични спомени. Най – доброто на Транс-а е именно трансцедентното – това е индивида да пренесе своето Аз от личността си и да го свърже с общото единение…. За мен правенето на Транс музика до голяма степен е улавяне и пресъздаване на определена душевна емоция. Не е лесно да се опише с думи, но го разпознавам, щом го чуя – това е чувството ! Моята цел е да комбинирам тази емоция с неустоима възбуда, която има силата да обсеби тялото и да го подкара да танцува лунатично, защото това е най – добрата музика на този свят засега и трябва да бъде изразена физически, телом. 
А ти самия как се чувстваш, пускайки на парти ? Като част от работния ден ли го приемаш, все пак това ти е работа.
Всъщност представянето ми на сцена никога не съм чувствал като работа. Все още се кефя като гледам хората как издивяват от радост на парти, понякога е хубаво да наблюдавам някои и на сцената, ха – ха ! От друга страна обаче, да се мотая часове наред в някакъв опушен клуб преди да почне партито или пък липсата на сън при прехвърляне през много летища могат да бъдат много неприятни. В крайна сметка се смятам за щастливец да правя това, което ми харесва и за което се чувствам призван, защото това което обичам е да правя музика и да пътувам, споделяйки я с оценяваща аудитория и облагодетелствайки поне малко живота на други хора.
Какво правиш, когато не си в студиото или на пулта ?
Седя си в градината на къщата с гледка в планината и си свиря блус на си китарата, медитирам и чета.