SVEN VATH – Будизъм От Бъдеще Време


И така за дванайсетия рожден ден на метрополис в зала христо ботев беше поканен папа Свен Вет. Той направи особено размазващо (и за себе си) парти в добрите традиции на 90-тте, с по две момичета на всяка ръка, докато пускаше… макар да не стигна  до пълното размазване като на осмич рожден ден на метрополис в същата зала – тогава изпи една бутилка водка (от бутилката) на пулта; лишеше си подмишниците на Dein Schweiss, тръгна си с избраните измежду фенките си, едва успявайки да минава през вратите. Ето и едно многото интервюта от този му период.
sven

– Би ли се представил най – напред !

– Разбира се, аз съм Свен Вет.Роден съм в Германия в Офенбах, живея във Франкфурт, където правя музика от много години насам.

– Само там ли живя през цялото време ?
– Да. Почна се във Франкфурт през 1981, беше малка техно – сцена. Аз пусках в много известния тогава клуб “Дориан Грей”.
По – късно, през 1985 започнах да продуцирам собствени издания. Там бяха всичките ми приятели, там е семейството ми.
Минавало ми е през главата да ида да живея в Лондон или Париж, но неизменно си давах сметка, че Франкфурт е добро място за работа.
Ние имаме много добро летище с директи полети за навсякъде, което е много важно за работата ми. Както вече споменах, имаме си и клубен живот, създадохме  различни структури, издателски лейбъли, дистрибуторски компании, радио и т.н. Така че Франкфурт е добор място за електронната музика.
– Спомена полети. Носят се слухове за твой собствен самолет…
– Не. Хора често ми предлагат чартъри, други ме канят на Конкорд за да участвам в парти – полети, но ако трябва да съм откровен
летенето със самолет е стресиращо, когато летиш по четири или шест пъти в седмицата. Когато бях хлапе и аз като мнозина други си мечтаех да бъда пилот, но сега седя по често в самолет и от истински пилот.

a-1328-1216081150– На теб определено ти харесва да си диджей, А ?
– Да! Даже прекалено, бих казал. Не мога да спра!
Постоянно съм в парти – планиране. Изготвям си годишен календар още предварително, скоро ще почвам за следващата година.
Понякога изпадам в сложна ситуация, когато прекалено много хора ме поканят да пускам за тях. Те всички си вършат добре работата.
подбрали са добри места и клубове, изготвили са качествена декорация и артуърк… но както знаете денонощието има само 24 часа
и дори да пусках през цялото време, пак нямаше да успея да съм навсякъде.

– Успехът естествено ли идва при теб – ти просто правиш, каквото ти се иска и следва успех или достигаш трудно постиженията ?
– Не идва сам успеха, през тези години постепенно извървявах стъпка по стъпка: Започнах да продуцирам издания,(собствени и чужди едновременно с двата си ранни лейбъла, Hardhouse и EYE-Q),
после дойде и клуба (купува клуб “Omen” в пр. Поличбата, където е пускал дълго и го отваря наново преустроен с името “Cocoon” в пр. Пашкул), сега съм начело на букинг агенция.                                                        Най – напред Кукуун беше клуба във Франкфурт, после се местехме на различни места, а от доста години вече всяко лято Кукуун е на Ибиза. Каква е идеята зад пашкула ? –  Метаморфоза. Никога не стой на едно място! Всичко е въпрос на еволюция,  ние сме дух в движение.

– Ти си пример за артист, който през годините редовно променя своя стил и музика, своя вид. Така чустваш че трябва да бъде или просто биваш неизменно привличан от новото ?
– Мисля че би ми доскучало ако през цялото време пусках една и съща музика. Все едно един актьор или художник не иска да играе все една и съща роля или да рисува все едно и също. Наистина, нужен е талант и усет за нови идеи и насоки. Някои диджеи си знаят едно и ъщо, мислейки най – напред за парите и как после само ще си лежат на старите лаври. Това е застой, а застоя не е моята визия. Нито отвътре, нито отвън. Не е само до звука, нито пък до клуба – става въпрос за Лайфстайл и философия, за начина на живот. Моята цел е да събирам хората заедно, да има контакт, общуване. Аз се зареждам с енергията,
която тaнцуващите излъчват и им я връщам обратно.

– Менейки се постоянно, не те ли е страх, че аудиторията ти може да си отиде ?
– О, аз съм от толкова години в музиката ! Видял съм мнозина да си идват и отиват, изпълнители също. През осемдесетте бях
заедно с изпълнители като Ким Уайлд, Дъ Кюър… Ник дори се присъедини на общо турне в Южна Америка. Срещал съм се с много хора от музикалния поп бизнес, също и диджеи. Днес не знам какво правят, занимамат ли се още с музика или дори дали си имат семейства. Моята мисия е музиката! Ако си здраво впримчен, мнозина ще те последват, други, с техните си планове може да не го направят.

a-1328-1214081986– Да, изглежда хората са щастливи под звуците на твоите сетове, каквито и да са те. Винаги ли е така ?
– По някой път, попадам на места и страни, където сцената не е толкова “напред с материала” и реакциите са различни, някои дори
са се питали навярно: Какви ги върши тоя ? На хората им трябва време обикновено да свикнат с новото, с различното. Във сетовете си гледам да вплета различни по рода си течения, не праволинейно Техно или чист Хаус. С някои неща се получава, с други не.  За кратко бях пробвал и Дръм енд Бейс дори, но някак не ми се вписа в звученето. Електро и минимал хаус като темпо и звучене напасвам с по – голям успех. Опитвам, експериментирам и така продължавам все напред.

– В последни години електро звученето стана доста популярно, но това не беше така преди. Ти бе един от първите, които заложиха на него преди няколко години, какво ти повлия в тази насока ?
– Аз не мисля, че Електро-то е било мъртво някога. Добре си спомням колко беше модерно преди двайсет – трийсет години. Тогава
брейк денсърите бяха на мода, имаше нашумели проекти отвъд океана като Маями Бейс, Нюклеъс…

– Как стана така, че след такава пауза изведнъж израстна наново, и то с главозамайваща скорост цялата тази нова Електро – вълна ?
– Ами специално в Германия още от времето на Крафтверк с тяхното електро програмиране и бийт – структури
си има твърда маса почитатели на този род звучене. Хората в тази сфера подхождат направо с научен интерес неотклонно търсят нови и нови насоки на развитие. Тя и самата електронна музика като цяло е отворена за всякакъв род експерименти и смесвания. Това е като тръгване по пътека, водеща незнайно къде.

– В будизма се твърди, че пътят е целта, да не би да си будист ?
– Може би, от някакъв нов вид. Поне що се отнася до вечното търсене на нови неща и промяна на светоусещането. Лично за себе си,
винаги съм се стремял да търся баланса, понякога се губя, търсейки отвъд познати граници, но неизменно се връщам обратно.
Това е моята философия!