double trouble, all that dub, double dragon
Опиши ми какво чувстваш да ти излиза измежду пръстите като вибрация докато миксираш, тръпката.
До голяма степен това е знание относно преструктурирането. Смесването е като вмъкване на звуков хипертекст. Даден звук води до много други и е налице непрестанен спор между запомненото състояние на нещата и начина, по който биват пресътворявани насетне. Пресъздавайки парчета, аз обладавам сфера на предосъзнато ниво… та един трак може да съдържа семпли, отзвуци, малки отломъчета от десетки други. Всеки от тях, датира от различни години и десетилетия дори. Пресъздава различни думи, настроения, жестове и мимики дори ако щеш – замръзнали моменти в един широк спектър от време и пространство. И да прередактирам тази кибернетична вечност за мен е превъплъщаване и на собствената ми памет.
А как чувстваш самите парчета ?
Парчета! – ако сме откъм гледната точка на манията по изданията, това изглежда като скупчване на хиляди имена или хора в сгъстено пространство. Независимо дали то е щайга с плочи, подредени като каси с бутилки или и е просто раницата на гърба ми. Намирам за доста интересно цялостното значение на тези натрупвания и преподреждания на паметта. Множество различни култури са се осъществявали на базата на традицията, например чрез разказвачите или фолклорните певци.
САЩ е събирателна преструктурираща точка за цялата планета. Аз живея в Китайския Квартал. Обръщам се там наляво – надписите са на китайски, обръщам се надясно и са на испански, обръщам се на друга страна – там са на иврит, завъртам се и са на английски. На едно място се храня от Виетнамса закусвалня, а ако това се случваше на същото място през 60 -тте щеше да е лудо поради войната във Виетнам.
Америка – културологичен ензим….
Абсолютно! Ние тук си говорим за създаване на записи в хипотетичната обща щайга с издания.
Чел ли си Умберто Еко или Борхес ? Повечето им струтури на разказа са подобен вид хипертекст – повърхността на изказа служи за замайващ мираж, който да те потопи на друго ниво. Звукът действа по сходен начин и аз се опитвам да го използвам. Ами всички тези гето – артисти на Градската култура… в Хип – Хопа, Джънгъла, Регето, също и в Техното вокалистите са всъщност разказвачи, които използват внезапността и момента, не толкова смисъла или някакъв план. Глобално село, квартал, наречете го както искате. Ние сме обаче на прага на следващо ниво с нашата кибернетична памет, която е в състояние да обхваща количества MP3 файлове. Ррадикална е трансформацията дори относно това как музиката бива пренасяна в качествено различно култури.
Така че когато и да смесвам зад пулта, се сещам за Будисткото осъзнаване при спиране на битието. Застопоряване на съществуването в даден момент – като с мантрите. Хората напяват много пъти мантри за да прочистят ума си, откъсвайки се от околния свят. Да съм диджей е като да съм дигитален заклинател. Докарвам цялата тази странна енергия, прочиствайки същевременно организма от психическите натоварвания.
Как влияе това на твоя стил?
Моят стил е хаотичен. Хора ми го казват като слушат – откъслеци отттук – оттам. Правя и грубо “паниране отляво надясно и нагоре – надолу”, микса захожда в честотите на баса и после се връща бавно обратно… Диджея непрестанно сблъсква чрез избираните парчета импулси на различни култури и състояния на ума, в които се намира. Нали сесещате за тези африкански маски, които щом някой сложи се видоизменя в цял набор от разни неща. Нещо като свободно плаващо настояще… или пък Скандинавския бог Локи с вечно променящ се лик, богът на измамата. Вътрешни двойници на личността - при Маите. Дори Карл Юнг говори за размножавания на личността при някои умствени разтройства. Става въпрос за множество осъзнаванията – от няколко гледни точки едновременно и последователно. Гледните точки на различни персони. Съвременната урбанизация и компютъризация налагат точно това. Всички тези прякори на улицата и никнеймовете в интернет… Регистрираш се някъде и си избираш по някакво име за различни свои проявления.
Предполагам иде реч за цяла концепция, че си всъщност някакъв канализатор… “културен номад”, способен да усвоява и препраща цели серии от идеи за култорологично изразяване на древни и вечни митически представи в рамките на дву-тричасов сет посредством тази, създадена в настоящия момент система. Според мен основното за теб може да се определи като “канализирам с цел да творя.”
Става въпрос за познанието на личността под форма на код. Това всъщност е един мит от късния 20 – ти век – научнофантастичната нанотехнология. Например ако вземем впредвид Wu-Tang и тяхната форма на представяне, така наречения групов разум. Цитирам: “ние се преобразуваме като Волтрон”, реформиране в друго, общо цяло. Това е страхотно!
Студиото играе и роля на очистващо пространство. Зона на откъсване от околния свят, защото ако искаш да твориш е нужен този предварителен ремонт, за да се очисти достъпа на входящите импулси. Нужна е концентрация, а за нея е необходимо пълно откъсване от ежедневните глупости. Представи си писателите – на бюрото с някаква там програма. Същото е и с музиката. Седиш някъде си, напълно откъснат, съсредоточен. За мен лично вдъхновение е начина, по който възприемем околната природа и обратната връзка, която подавам насреща. По този начин околната среда е едновременно и вдъхновение, и отражение.
Как това се свързва с концепцията за менящия се образ ?
Диджействането е кибернетично удължение, автоматично уголемяване при сходна оценъчна система. Обзема аудиторията без опосреднената връзка на преценяването. Музиката действа директно на ниво образи. На много хора, докато слушат музика им хрумват нови идеи. Заслушват се например в определена дума от хип – хоп рими и пред очите им изплува определено символно значение – дори да не съответства на замисленото.Ако пък слуша човек повече инструментали, например техно звучене, е способен лесно да се пренесе в най – различни пейзажи. това аз наричам “аурална метонимия”, тоест нарочно замислен хипертекст използващ способа на метонимията, натоварвайки определена дума със значение на оценка. В Хип – хопа римите изпълняват това качество. То е театър на римите. Докато техното е кино на семплите и бийтовете. Всяко парче притежава собствен дух, който да обсеби слушащия. Съвременните митологии са научни на ниво физика – звуковия носител, процеса на записване, честотното възпроизвеждане, но има и друго ниво. Когато гледам как хората отдадени танцуват на ритъма се сещам за Телекинезата:
ход точка движение.
Мислиш в точки точки точки…. и можеш да накараш от разстояние хората да реагират.
И така, да си диджей е вид телекинеза ?
От едната гледна точка да! Но от другата си има чисто психологическа страна. Телекинезата е парафизично явление все пак. Докато социалната функция, която оказва музиката на хората, ако щете още от суинга на 20 -тте години, се свежда до участване в даден обществен ритуал. То е мода, вълна, бум в общата психика. Нещо като заклинателните общоплеменни ритуали от едно време. Вуду заклинанията например или танците – призовавания на индианците. Та ни днес си имаме цял стил Брекбийт, базиран на перкусиите. Доста хора възприемат диджея за нов вид шаман. Аз го считам за пост – шаманизъм.
докато шамана е общозадължителния глас на разказвача, на днешните електронни партита всеки присъстващ си намира собствен изходна точка. Тези големите партита са като гигантски балони с хората, свободно плаващи из въздуха вътре. В следствие на това са настроени така ентропично, съчуствено. Те имат свободата да се движат напред и назад, да сядат и стават, да се разхождат, да се въртят в кръг ако искат. Напред – назад, придобиват чувство за неопределеност също така и във времето – като че ли те сами са се превърнали в част от него. Те сами се превръщат въвт фокуса, не човека зад пулта. Зтова по – скоро рок групите са в тая работа с шаманството според мен. Там всичко е съсредоточено върху изпълнителя и присъстващите се отъждествяват с него. Електронната сцена е пост – шаманизъм
А как да се настройваме на нужните за цялостно усъвършенстване честоти ?
Браво! За мен всичко се свежда в крайна сметка до честоти. Физика на тялото, физика на ума и същевременно просто честоти, коието ни задържат като едно цяло. Виждал ли си увеличени снимки на кожа например, това са редове пори, излизащи като гигантски дупки, това сме и ние като цяло – рой дупчици и пукнатини в общата тъкан.
Смятам, че някой ден човешкия мозък ще еволюира до степен да държи достъпа до собствените си същински психични честоти. Това би било като един вид способност за пренареждане на заобикалящата ни среда спрямо самия разсъдък. Да може да настройва сам човек своя баланс. Нещо като да си приведеш сам всички чакри в оптимално състояние, ако бихме използвали думата чакра. То е като понякога, когато някой казва че е имал супер як ден и всичко му е вървяло като по вода – това е баланс. Нещата просто сработват безотказно, все едно можеш да прошнуроваш всичко. В крайна сметка се свежда до настройване на собствените честоти и как да си прекарваш дните добре.
Разкажи за тази работа с дижействането за водка Absolut, Каква бе твоята роля и как ти повлия това в творчески план ?
Когато за първи път дойдоха при мен взех всичко на майтап, ама гъделичкащо някак. Не съм безразличен към рекламите по принцип. Това е един вид съвременен фашизъм, символен израз на абстрактни желания. Гледал ли си например тази от техните реклами, в която множество хора тичат по улицата, а гледано отгоре са групирани като форма на голяма бутилка. Рекламите са всъщност най – смахнатата част от урбанизирания пейзаж, в който живеем. Самият град, сам по себе си е като матрица за циментиране или изковаване на енергиите на всички индивиди в предварително зададени параметри, всеки ден, навсякъде. Общо взето това бе идеята на Абсолют, а на мен бе предоставен абсолютен творчески контрол.
Ти явяваш ли се нещо като пазител на определен тип култура, може би си срещу налагащото се днес бяло насищане именно с Афро – Американски творчески опит ?
Аз лично давам предимство на науката, това което хората считат за доказано или поне хипотетично доказуемо. Мноцинството обаче, дори днес има за приоритет митологичното. Диджеят пък, е последния останал еквивалент на подобен род магическа култура на фона на днешната свръхиндустриализация. Разбира се не трябва да забравяме, че точно на техническите достижения дължим възможността за музицирането такова, каквото е днес. Но значението на осъзнаването е има тежката дума. Много от нещата, с които съм се сблъсквал като диджей са носили този струящ мистичен заряд с дълбочина.
Така че, когато хората говорят за Афро Американското или Африканското трябва да се взема впредвид извличане и концентриране на есенцията на едно разпръснато общо съзнание. Еврейската култура например е централизирана около непроменлив текст, към който винаги се обръщат. Афро – Америкаците, както и хората от карибския регион имат такъв текст. Само че той е на предлингвистично ниво. Това е наследството на маите – скрит хипертекст ! Скрит поради това, че са били култури на опозицията срещу нашественици и сега това се разкрива подобно на своего рода нов завет.
Аз, бидейки себе си – Пол Милър и същевремнно диджей Спуки, афроамериканец, се вглеждам назад във времената. Ако не се поучаваме от грешките си , имаме склонноста да ги повтаряме, това е закономерност – затова и го правя. Заложената в случая дълбочина е такава, че е непосилна на нито една отделна етническа група за да се справи с това. Така че мога да кажа само: Достигайте психологично израстване като отделни човешки индивиди и надграждайте този свой опит на групово ниво. Предполагам гледам на този род естетика като пост – човек, но все още се чувствам като част от това историческо настояще.
Никой не притежава космоса, никой не притежава погледа. Ние всички сме само филтри или програми за тълкуване.