Future Prophecies в Анкх – Морпорк

2007 FUTURE PROPHECIESs

Йоги отиваше на дръм енд бейс парти в клуб Black Box.

Вървеше от Сточна гара към Халите, когато се загуби из мрачните улички на еврейската махала. Тръгна на зиг – заг за по – накратко, но имаше чувството, че пресечките се извъртаха и заставаха перпендикулярно спрямо предишното си положение. Че се прескачат и заменят една с друга като сол ключ, който се движи между петолиния. В главата му звучеше завладяваща мелодия и се блъскаше като птиче в клетка успоредно със сипещия се дъжд. Сякаш беше попаднал в квартала на сенките от Анкх – Морпорк на Тери Пратчет. Нямаше кой да попита къде се намира. Ако можеше да излезе поне на Лъвов Мост някак, оттам щеше да цепи само по трамвайните линии до джамията и да се оправи. Спря да бърза. Заслуша се в развиващата се мелодия, която го обвиваше като мъгла с тежки валма. На едно място попадна на заведение в голям двор с твърде странна чешма с много чучури. От всички страни се показваха кранчета, бяха дузини и блещукаха в нощта със сребърни и златни оттенъци. Музиката като че излизаше от чучурите. Йоги прекрачи портата и отиде да се наплиска.

И се оказа в Блек Бокс – беше се унесъл от музиката на двамата музиканти на сцената. Единият не помръдваше на пулта, все едно бе вкаменен трол. Нищо чудно, че го бе объркал с чешма. Това не беше просто дръм енд бейс. Хипнотизиращото музициране не можеше да се побере в конкретни стилови рамки. Вокали се прокрадваха бавно и провлачено, все едно баеше жрица или самотен заклинател от висока скала. Към тях отдалеч се приближаваше постепенно тътнещ ритъм, довяваше бас. Името на дуото съответстваше: Future Prophecies.

Играеха си с пространството и времето като на шега. Като разперена във въздуха мрежа изглеждаше косата на втория член на дуото. Йоги се загледа в дългите расти на масивния чернокож артист. Плитките сякаш водеха свой собствен живот. Приличаха му на лъвска грива. Животно, хищник, който замира като пред плячка, за да не я изплаши. Растите бяха с леко щръкнали връхчетата все едно изпускаха статично електричество. И се развяваха при всяко движение.

Йоги се улови, че зяпа лъвовете на Лъвов Мост. Значи все пак съм успял да се измъкна от тъмната махала – чудеше се – От колко ли време стоя тук ? Мислеше за скулптора, който забравил езиците на лъвовете и после се хвърлил в реката. В този момент пред него единия лъв разтвори паст и отвътре заизлиза дълъг език. Той се разви навън, а в края му имаше широка дупка, от която излизаха чудни звуци. Future Prophecies в Black Box. Чернокожият растафарианец беше извадил отнякъде истински саксофон. Йоги се огледа и видя, че му бяха поникнали расти.