bgelectronic.net

banco de gaia – drunk as a monk

Какво е общото между Египетските пирамиди и календарите на Маите. Непознат мост между океани, оцелял незнайно колко хилядолетия. Как е възможно хора от най-различни краища на този свят да имат идентични думи с еднакво значение в своите привидно тотално чужди  езици.  Доколко е различен Богът на който се покланя  християнин, на който принася жертва индианец, който в Далай Лама се превъплъщава, който чака да види в смъртта си фараон, който поздравява сутрин мюсюлманин.   Отговорите на най – сложните въпроси са прости. Поглеждаш нещо дребно наоколо и в миг може да получиш просветление.
Така е и с Тоби Маркс, човекът, който стои в основата на музикалния и общочовешки културен проект (за някои феномен) Banco De Gaia. Записва един от албумите си в               вътрешността на Великата Хеопсова пирамида в Гиза. Самата дума означава покой. Вечната почивка, която цял живот египтяните очаквали. А музиката може да носи приятна наслада и приживе.

Идеите, въплътени в музикалните произведения на Тоби Маркс, които представляват повече от успешно проявление на Ембиънт и Чилаут звучене са плод на самородна гениалност. Това са епични платна, винаги наситени с етно-мотиви от най – различни традиции и места по света. Той не се съобразява с граници, навлизайки в така наречената Експериментална “Leftfield” зона. Неразделна част от посланията са свързани с все конкретни места, снимки, паметници, езици, случки, към които той като човек не е безразличен.

Най – известното негово музикално произведение е Last train to Lhasa (в превод “Последният влак за Лхаса”) – и като песен, и като сингъл, и като албум. Дългосвирещата плоча има единично, двойно и тройно издания още при първото си излизане през 1995. Едноименната песен остава през годините като емблема и печат върху името Банко Де Гайя. Дълга над 12 минути, се разплита отново и отново върху обединен с пуфтенето и шума на движещ се влак ритмичен мотив, върху който се появяват на моменти народни Тибетски пения. Хора, които сякаш изливат горест от някакъв друг, още по-истински свят. Потапянето във фона на Забранения град Лхаса , изгубен далече навътре в незнайни планини от незапомнени времена, е пълно. Въздействието е още по – силно поради посланието относно тежката съдба на това свято и красиво място. Bъв видеоклипа целия свят вижда танцуващите народни Тибетски танцьори, съхранилите се през векове техни бит, култура и природа. И в същото време се знае тяхната съдба на обречени на изчезване поради тъжната им историческа съдба в Китай.

Тоби Маркс винаги е изцяло в обаятелните места, които избира първо за себе си и своето вдъхновение, а после и за всички, до които музиката му ще стигне. Сингъла от същия албум, Kincajou носи името на типично само за определено място на света, застрашено, чудновато същество. Животното Чинкачу наподобява дребна странна мечка, която вижда нощем в джунглата. То може да се види и на обложките на изданията.

Банко Де Гайя пробива на световната сцена малко по – рано (1994)с всеобщо оценения дебютен официален албум Maya . В цялата подборка съчетанието на електронни преработени водещи мотиви с други, реално произвеждани от инструменти. Понякога, обратно, обработен е народния глас или звук за сметката на модерен инструмент или актуален гост – вокал. В едноименното парче Maya неподражаемо въздействие оказвана звънене и извисяващ се саксофон. Това е простичкия модел, с който оттам насетне Банко Де Гайя ще покорява все повече хора – електронно възпроизведени звуци в равностойни преплетени съчетания с етно – звуци. Във въпросния албум културната идея е свързана с наследството на древните маи. Загатваните в песни и обложка техни постижения, са придружени с оригинално смесваната музика. Сред имената на песните и на обложките са използвани и думи от антични непознати езици. Излиза и сингъл с ремикси на Heliopolis (град на слънцето), чието име напомня за точните умения на създателите на древни календари.
До 1993, когато започва да издава официално творбите си заедно с друг сходен проект, Eat Static, за звукозаписната компания Planet Dog ( първи официален сингъл Desert Wind през 1993), Тоби Маркс, неизвестен никому, не е спирал да издава свои неща, представляващи винаги смесица от модерни звуци, които той намира за подходящи за съчетание с други, сякаш изгубени във времето. Medium , Freeform flutes and fading tibetans , са записани издадени нелегално в периода 1991-1993 на касетки, повече не биват издадени. Въпреки това някои парчета от тях, техни преработки и своеобразни продължения попадат в по – късни компилации, както и в сетове на живо. Освен издаването на Desert Wind като сингъл впоследствие, Soufie попада в компилации и дори има видеоклип, а Data Inadequate от първия албум, попада в сборни и лайв-албуми на проекта . еофициално е издаден и албум на живо Deep LIVE (1992). Дори още на такъв ранен етап, възпитания в католическо английско училище Тоби Mаркс, който е свирил на какво ли и къде ли не през 80-тте полупрофесионално едва свързвайки двата края, е успял да си изгради име, което да привлича множество хора. През 1995 година, вече наистина популярен след успеха на Last Train… на фестивала в Гластънбъри, се представя повече от успешно. На следващата година излиза записания двоен диск Live At Glastonberry .

Следва четвърти официален албум през 1997. С Big Men Cry Банко Де Гайя, продължава “източния курс”, в Drunk As A Monk (“пиян като монах”), излязъл единствен сингъл с ремикси, наистина има монаси, чиито повтарящи се хорово думи, звучат като в пещера. Все пак в доста композиции за основа служат предимно обработени електронни мотиви. Вече е и по – сериозно страничното участие. При записите се включват различни гост-вокали и най – вече двама саксофонисти, чияьто роля в хита Celestine не е за подминаване. Освен инструменталните сола с флейта и саксофон на фона на поддържащия бийт, правят впечатление и възрастен мъжки вокал и други няколко в далечен общ индиански хор.

Подобна е и рецептата за следващите два албума, The Magical Sounds of Banco De Gaia и Igyzeh , излязли последователно през 1999 и 2000 . Отново се редуват, ту етно – чил аут композиции с епичен привкус като Touchin the void и Obsidian (където пее Дженифър Фолкър ), ту такива с повече електронно експериментиране като I Love Baby Cheesy и How much reality can you take.

Нормално след миналите успехи , Тоби Маркс успява да сформира своя собствена звукозаписна компания, която да издава Банко Де Гайя. От 1998 насетне изданията се разпространяват от Disco Gekko. Изданията зачестяват, но качеството не е като преди. Преиздадените Maya и Last train to lhasa, са последвани и от други, а по случай 10-годишнината на проекта, излизат и два сборни албума – през 2002 отличната подборка от хитове и версии “10 Years” на два диска с луксозна обложка, а на следващата година и диск само с ремикси, “10 Years Remixed “, дело на различни формации като: Eat Static, Future Loop Foundation, Transglobal Underground.

През 2004 излиза студийния албум You are here , последван от Farrewell Ferengistan през 2006. И двата заслужено не срещат одобрението на публиката, но Тоби Маркс продължава да използва трибуната на своята музика, за да отправя послания за мир, толерантност и природосъобразен живот. Последното споменато заглавие “Сбогом Ференгистан” визира пряко спорната зона на север от Кашмир в Индия, Афганистан, Пакистан и Туркменистан. След като издава и свири благотворително за спасяването на горите през 90-тте години, после представя на света трагедията на Тибет, впоследствие големия хуманист не престава да се ангажира със световни политически проблеми, осъждайки и действията на амириканския президент Джордж Буш.
Банко Де Гайя ще си остане име, символизиращо една висша мисия. Да пренесе до колкото може повече хора идеята, че красотата ще спаси света. Изконната прелест на природата, претворена хармонично в звуци. И музиката на носещия се към забранения таен свещен град, влак, ще позволи на всеки желаещ да се качи заразен от щастие.

www.banco.co.uk