STEVE LAWLER. Загасете Светлините !

Стив Лолър започва да пуска.

Метрополис са го поканили в зала Христо Ботев. Годината е 2007, петнайсетина години след като англичанина спечелва славата си на голям лайв – миксатор на ъндърграунд партита. Тук той е непознат.

Лампите са светнати. Лолър е обявен и се качва на пулта. Преди да започне, музиката е спряна, ударното темпо отпреди това е пресечено. Отдавна звукът не бе спиран по средата на парти. Всички са в шах. За изненада Гостът започва постепенно и без да бърза за никъде. Но с плътен несекващ отдолу ритъм. Нервното очакване у тълпата в началото плавно бива заменено с унасяне.

Светлините загасват.

„Добре дошли на борда. Отпуснете се. Пожелаваме на всички приятно пътуване!”

Всички удобства са събрани накуп, комфортът е пълен и в най – дребни детайли. Моторът е в постоянен ритъм, от който повече не излиза.

„Намираме се в южното полукълбо, на крайбрежието на Индийски Океан”

Пясъкът е бял и ситен като прашец. Водата е прозрачна и дъното се вижда и от височина. Абаносови на цвят тела се гмуркат за бисери. Събират се под първите палми на крайбрежната ивица. Там се покатерват по стройни палми, разлюляни от вятъра, удрят кокосовите орехи един в друг, счукват затворените мидени черупки и вадят перли една по една. Те блещукат в удавено розово и синьозелено, искрят в ослепително бяло или плават в какаов каймак. Децата ги мият с кокосово мляко и ги подреждат ги във всякакви форми.

2007thumb

Насред джунглата се е наредило цяло племе в широк кръг с тъпани и тарамбуки. Подрънкват маракаси и нанизи с полирани кухи палмови семки, има и инструменти от копита на антилопи. Надува се и рог от носорог. Хор от жени е образувал по – широк кръг отзад. Викачи са се наредили върху околните хълмове, така че да се обаждат в ехо един през друг в своеобразна симфония. Отделни солисти извисяват глас по – дълго. Те са носени от по четирима души върху огромни кожени щитове. Влизат последователно в средата на кръга. В моменти, когато пеенето секва, се появяват викачи по – наблизо, които надават къси отсечени срички. Насред набиращите инерция повторения започват да изскачат в средата на опразненото пространство танцьори. Те са намазани с ярки бои по ръцете и краката. Започват да тъпкат земята ситно и да махат с ръце в такт. Подвикванията стават се все по – насечени. Сливат се и се издигат все по – високо. Фигурите минават във високи скоци, разменят си местата с невидими за окото сигнали. След това замръзват. В този момент се включват и най – огромните барабани. Гигантските тъпани са били пазени за ключовия момент. Поддържани са всеки от по двама от най – яките представители на племето с по една ръка, с другата замахват едновременно. Удрят с бивни от слонове. Постепенно се включват накуп всички барабанисти, певци и танцьори…

През прозореца се очертават двигателите и равномерно въртящите се перки. Зад тях се редуват пластове перести облаци до края на хоризонта.

„Внимание! Моля, поставете си коланите и се пригответе за кацане. Не се вълнувайте, нашия пилот няма да ви даде възможност да разберете кога сме кацнали.”Самолетът се насочва за кацане остров Ибиза, където на терасата на клуб Спейс, където по залез пуска Стив Лолър…

Внезапно около мен става светло. От Метрополис са пуснали светлините на залата. Стив Лолър е приключил сета си. В главата ми аплодисментите се смесват с музиката, която продължавам да чувам.