Течният звук на Чичи Акуавива

4и4и

Зала Христо Ботев е приютила много стабилен Ренесанц. В афиша личат куп имена начело с Умек. Но партито започва наистина, когато на пулта се качва едно много специално човече с очила. Джон Акуавива е за пръв път в България.
Началото на канадеца е напълно нормално. Плътен звук, който не може да бъде определен стриктно като хаус или техно, с характерно подмолно боботене. През цялото време Джон бърничка в лаптопа си. Прилича на научен полеви естествоизпитател. И епруветката на чичко Декстър дава внезапен резултат. Наектрелизиран трак предизвиква с ритъма си химична реакция. Кога го е пуснал – не е ясно. Ритъмът постепенно полазва по артерии и вени. Хората минават на системи към парчето, когато Акуавива дръпва щепсела с друг, по – сух и различен трак. Като в началото. Какво смесва пък този ? – се питат хората – добре улучи стила, защо така смени ? Пак някакво бълбукане и приглушени звуци в ниското.

И БАМ! Нов трак от електрифицираните. Удрят с кънтящо, разголено темпо всички в залата като ударна доза ток в река – НЕ! – в море. И когато лудия учен добави и щипка бас или пък го махне изведнъж като похлупак над оголените нерви на трака, всички са отново и много намокрени. Кротък продължителен екстаз на редовни тласъци… И пак край! – Следващото парче е отново облечено твърде дебело. Джон се е навел и върти копчета с мощна предмишница и прическа тип канадска ливада. Надига глава. И отново изсипва от „живата” си вода. Така лъскава! И после пак матира блясъка до изпотяване. Потни са железата по тавана, потни са мрежите на футболните врати, паркирани в края на залата. Потни са и очилата на Чичи Вива.

pic_119_3345_big

Постепенно се разбира, че си имаме работа с особен вид корифей. Привидно има рязкост при смесването и непостоянен подбор. Но това се оказва всъщност висш пилотаж. Като лекарство със забавено действие при регулярно дозиране. Смесването не е между отделните тракове, сетът му всъщност е до такава степен цялостна композиция, че представлява по – скоро едно цяло парче с редуващи се два вида мотиви. Матов и лъскав. И всеки втори – излъскания – е същински рефрен. Като припева в песните между куплетите. Истинският! Белязан, подпечатан, уникален и толкова сладък, че боли, когато ни бива отнет… до следващата поява. Страдание и възторг. Всеки следващ път парчето е друго, но всички са убедени, че е същото от преди малко, което не са искали да свършва и се радват като малки деца. Толкова добър подбор от страна просто на диджей, който мискира, изглежда невъзможен. И наистина. Запитан, какви са тези парчета, Джон с усмивка разкрива мозайката: „ Това са моите най – нови разработки.” (Zombie, First Stroke, Ethanol, Gail In The O). Композитор.

Не парадира и освен това не издава често, но работи съвместно с млади диджеи, които на години може да са му деца. И са му такива наистина, що се отнася до лейбъла и менторството в представяния и ремикси. И все пак неговото лично ноу – хау остава недостижимо. Акуавивa просто е открил в мазето си нов вид вода: H5O, H6O …? – никой не знае със сигурност. Достъп до това ноу – хау има единствен той.

techno party