Сексът И Градът – Laurent Garnier

Въпреки че го намира за странно (и малко смешно), хората с право наричат Лоран Гарние легенда на френското техно. Той твори и продуцира от зората на електронната музика, но очевидно разполага с неизчерпаем извор на енергия, защото успява да се занимава с поне десет проекта едновременно. На 8 февруари Лоран ще пуска на специалната Smirnoff Experience вечеринка в Ялта, но ние нямахме търпение дотогава и му звъннахме с няколко належащи въпроса.

Липсва ли ти тръпката от ранните дни на техното?
Не, дори изобщо. Никога не съм бил особено носталгичен тип.

Как се промениха нещата в електронната сцена през годините?
Всичко се промени много, разбира се. В самото начало никой нямаше идея с какво се захващаме – нямаше правила, нито закони, тепърва трябваше да бъдат написани. Днес, 20 години по-късно, електронната музика има своя собствена история и поглеждайки назад, ми се струва, че цялото израстване е било доста здравословно – не всеки стил се е развивал толкова бурно, колкото този.

Как се чувстваш, когато те наричат техно легенда?
Честно казано, чувството е доста странно, понякога смешно. Защото винаги съм се възхищавал на разни хора, които ми се струват десет пъти по-интересни от самия мен.

Миналата година издаде Public Outburst – беше ли добре приет този албум?
Нямам представа, но това е без значение. Аз не правя музика само за да бъде приета добре. Знаеш много добре, че никой не е в състояние да се хареса на всички, затова най-вече гледам да харесва на мен.

В Public Outburst имаше доста джаз моменти – откъде идва това развитие?
Това е резултатът от концертите ми с няколко джазмени. На практика Public Outburst бе записан изцяло на живо, по време на джем сесии.

Изявяваш се както на големи електронни паради, така и на съвсем различни места като джаз феста в Монтрьо например. Как успяваш да звучиш адекватно на толкова различни събития?
Опитвам се да се адаптирам към местата, на които пускам. На фестивала в Монтрьо направих няколко парчета, които не бих могъл да пусна в една по-рейв обстановка. Като диджей трябва да се нагаждаш към различна обстановка най-малкото защото всяка нощ/място/публика/усещане са различни.

Какво предпочиташ – да пускаш пред няколко хиляди на стадион или пред няколкостотин в клуб?
О, аз определено съм клубна персона – няма нищо по-хубаво от един малък клуб.

Както разбираме, твоите сетове рядко падат под 3-4 часа. Вероятно гостуването ти в Ялта няма да е по-различно?
Надявам се, мразя да правя кратки сетове.

Освен че записваш албуми и не спираш да пускаш из световните клубове, ти написа книга, участва в няколко саундтрака, дори осигури музика за няколко фешън шоута на Kenzo. Как намираш време за всичко това?
Забрави да споменеш, че направих музика за няколко съвременни хореографи, все още движа лейбъла F Communications, пиша сценарий за филм, управлявам собствена интернет радиостанция, два пъти в месеца водя радиошоу… Аз съм работохолик.

 

programata.bg