The Flash Player and a browser with Javascript support are needed..
Подобно на своя далечен предшественик Вилхелм Завоевател и младия Лоран Гарние, пристига на остров Британия, където спечелва славата си. Там преди малко повече от 20 години тръгва изпървом по официалните стъпки към властта – той е на служба във Френското посолство. Впоследствие става диджей и подобно на друг свой сънародник няколко години по – късно, Ерик Кантона, обладава Манчестър. През 1987 от култовия пулт на Хасиенда Лоран под името диджей Педро превръща града в нарицателното Madchеster („Лудия град” ), всеки дава мило и драго само да се озове на дансинга на хасиендата, където да се изгуби във всеобщата еуфория на настъпващата „хаутична” епоха.
И точно, когато вече е име сред клубните среди, родината го призовава, макар и късничко да се завърне и да отслужи в армията по надлежния ред.
Това явно обаче само зарежда младия потомък на Наполеон с още повече творческа енергия. Посреща последното десетилетие на века като истински успешно развиващ се артист. Обикаля множество различни клубове из отечеството си, а някой път дори в съседна Белгия, откъдето по това време се разразява вълната на твърдото Техно. Въпреки това младия диджей набляга при смесването на Хаус звученето, което на този етап е популярно все още само отвъд океана. В това отношение Лоран е сред първите дали по – сериозен отпор от тази страна на Атлантика. Води предаването Рейв Макс по радио Максимум, където смесва всякакъв род електроники за младите слушатели.
През 1991 заедно с МиксМастър Дуди участва в студийния проект French Connection („Френската Връзка”). Дебютират с Who Cares („Кой го е грижа?”) за лейбъла FNAC, където той заема водеща роля.
Младият французин възприема за своите издания следния модел: ЕР, състоящо се от няколко парчета, включително 2-3 версии на един основен хит, като името на цялата подборка никога не е идентично с хита. Системата проработва още с Stronger By The Design като в различните издания присъстват различни версии на The Dream. В Club Traxx Лоран, който доскоро е гарнирал еротични танцьорки с нежни вокали от ранния Моби се заиграва именно с така популярния мотив на сексуален оргазъм. Парчето е Planet Sex с ремикси за „крака”, „уста” и „задник”. ЕР – то ЕР – то Bout De Souffle пък съдържа хита Wake Up (Събуди се !) кръстен на едноименния клуб в Париж, основан 1992 година. През 1993 на рождения ден на клуба Гарние подарява на присъстващите единствените 1000 бройки от специално издание на прочутото Wake Up – определено всички са будни. Той остава неизменен резидънт в продължение на три години. REX (псевдонима с който Гарние се подвизава ) се е превърнал вече в истински крал на хауса в “града на светлината”. Така постепенно и славно находчивия рейв купонджия с киче облича секси костюм и се превръща в мосю Рекс. 
Той не спира нито за момент. Следват нови хитове – Acid Eifel (от Paris EP) и Lost In Alaska. Още с тях французина иска да покаже на целия свят, от Айфеловата кула до Аляска, че спектъра на музикалните му виждания подлежи на всякакъв род модулации. Това което остава неизменно като резултат във всички проекти и версии на творбите му неизменно е успеха, харесващото се на аудиторията звучене. Натрупал солиден брой хитове сътрудничи с най – различни свои колеги: Свен Вет (различни ремикси), Паскал Феос (проекта Dune), Mоби (Hymn) Д-р Мот (сингъла Mind Sensations), System 7. За въпросната „Система 7”, представляваща широк проект от различни електронни артисти през годините като Дерик Мей, Карл Крейг, Карл Кокс и много други, Лоран записва сингъла Sirens в индийския океан на остров Бали. Още тогава артиста загатва за многостранното си амплоа.
Десетина години по – късно, през 2005 година, света осъмва със съвсем ново лице на Гарние – албума Cloud Making Machine. Няма го секса, няма го града, пред нас между облаците се разкрива една машина на времето, фабрика за сбъдване на желания:
Фабриката винаги е била там, бълвайки своя бял дим подобно на натежали с дъжд облаци…казват, че има силата да да издига желанията чак до рая. Това е история за един човек, чието желание към машината било твърде сложно за да бъде изпълнено направо. Накрая неговото желание било чуто.
Лоран впоследствие решава да запише цял албум по темата. За целта мосю Гарние използва своя талант да привлича разнородни артисти и постепенно в студио „Лаборатория Куб” край Париж се събира пъстра колекция от музиканти. Крайният резултат няма нищо общо с досегашната продукция на французина. Тези мъгляви тонове винаги са съществували като фон, като заден пласт в творчеството на Лоран Гарние, но тук вместо просто да дават привкус на неговото меню, те изцяло тушират темпото в едно основно ястие, наподобяващо калейдоскоп от картини. Полученият ефект е кинематографичен. Дългата редица вътрешни обложки на албума и неговото ремиксирано продължение представляват копия от архивни снимки, които могат да бъдат използвани като карта – пътеводител. Слушателят свързва гледките с песните и се пренася на поредица места сред облаците.
През лятото на 2007 година излиза и албум, който официално е проект на четири души – Лоран Гарние , Буге Вестерхоф, Филипп Надо и Бенджамин Рипе. Вече не става въпрос за подпомагане на един артист от страна на други, а равно участие в музикална група, която обикаля различни страни и издават лайв – подборка. Public Outburst („Публично Избухване”) са седем парчета, записани на разни места в Белгия, Франция, Ирландия, Италия и Германия + две видеоклипа.
Програмиран е бенд. 
През 1994 година се стига до официално издаден миксиран албум за най – известното списание за електронна музика МиксМаг. В крайна сметка няма как всичко това да не доведе до основавнето на собствен лейбъл. Същата година заедно с Ерик Моран, с който са работили за прекратения FNAC, основават F Communications, за който Лоран започва да издава и дългосвиреши плочи. Така след пилотния сингъл Astral Dreams през същата година, излиза и дебютният му студиен албум А Shot In The Dark – «Изстрел В Тъмното». Скокът в неизвестното донася на Лоран Гарние неувяхваща никога слава. Брилянтно навързани смели хрумвания като Bouncing Metal („подскачащ метал”), където заглавие и звуци си хармонират в не – малка степен от хита Rex Attitude. В The Force мощен приглушен глас а ла Дарт Вейдър нарежда: May the Force be with you… House Force, House Force!. Стига се и до по – екстремно звучене в Raw Cut („сурово парче”), а цялостния издържано мелодичен вкус на албума се разкрива в най – голяма степен в раздвижващото Harmonic Groove. Именно това е и което характеризира най – точно продукцията на Лоран Гарние през следващите няколко години.
Не спира да бълва издания. Следват поредното ЕР – Club Traxx, компилацията Raw Works (Сурови Творби), включваща само първите варианти на различни парчета, чиито версии и миксове са излезли в периода 1994-6, Laboratoire Mix, двоен албум, съдържащ два микса, специално направени в „Лабораторията” – легендарното студио на Лоран, за което и до ден днешен се знае само, че е някъде там около Париж. През 1997 излиза и втория му студиен албум – 30. Именно вътре се намира и най – успешния до момента негов клубен хит – Crispy Bacon (”Хрупкав Бекон”). На следната година биват преиздадени доста неговите по – ранни клубни хитове, както поотделно, така и в новата подборка със стар, но неувяхващ привкус Early Works.
The Hymn (Laurent Wake Up mix)
Вдъхновен издава новия сингъл Coloured City („Цветният Град”). Вътре лично се обяснява в любов на своя любим, цветен, сексапилен и неотразим Париж – града на любовта. Не просто град е Париж, а вдъхновение без аналог за безброй много творци от всякакви области. Така е било преди стотици години, така продължава да бъде и на прага на новото хилядолетие. След като се е подвизавал вече на всички възможни по – големи фестивали на електронната музика като Love Parade, i Love Techno и куп други, именно той предприема инициативата и Париж да има свой голям подобен форум. Проведен е за първи път Parade Du Techno. Подобно на Уестбам в Германия и Лоран Гарние се превръща в национална икона за цяло поколение.
И ако някой е смятал, че французина е намерил границите на своите възможности, се е излъгал. Участва дори на джаз фестивала в Монреал заедно с норвежкия пианист Буге Вестерхоф. Лоран Гарние открива нови хоризонти , пътува из целия свят и насочва търсенията си в мотиви от изцяло други музикални насоки, които да използва. И тъй като разнообразието неизменно му се отдава като привличено от неустоим чар, той успява за пореден път в музикалните си комбинации. През 2000 година в третия си студиен албум – Unreasonable Behaviour („Безрасъдно Поведение”) освен характерните гласове и перкусии на микс – фон добавя класически инструменти като флейта и саксофон. Цялостното звучене има сериозен Джаз привкус, и макар името на албума пак да показва уж страха на автора от предприетия завой, той съвсем няма от какво да се притеснява. Успехът на албума и на синглите The Sound Of The Big Babou, Greed, и особено на The Man With the Red Face е огромен и бележи апогея на творчеството му. Саксофонната тема, изсвирена от Филип Надо и гарнирана от мосю Р(С)екс бива използвана във всякакви варианти от кой и къде ли не.
Разбира се след поредната домашно приготвена порция, Лоран се втурва с утроени сили в публичното пространство. Турнета и гигове от Канада до Виетнам, в Белгия в последната минута успешно сменя на сцената отказалите се от участие Guns`n`Roses. Издава албума Unreasonable Live, записан под Монмартр в сърцето на Париж. Въпреки, че не помисля и да спира с редовните си изяви в Wake Up, това не му пречи да стартира свое онлайн радио Dj Pedro Broadcast и дори да издаде през 2003 автобиографичната книга Electrochoc, в която проследява своето плаване на гребена на вълната в електронното море в продължение на 15 години.
Съобразно наложилите се в XXI век нови тенденции, французина също издава миксирани на живо албуми… но разбира се по свой специфичен начин. Предприема съвместно турне с Джеф Милс… може би най – наподобяващия го отвъдокеански артист като аналога всъщност, смело може да се каже, е липсата на аналог на музикалните им стремления. Серията изяви е под уместния надслов: „ Expect The unexpected” (“Очаквай неочакваното”). Успоредно с това излиза Excess Luggage (“Излишен багаж”) – цяла серия от 5 диска, които да пресъздадат игривата атмосфера на гадовете обладани от мосю Гарние. Тук са подбрани: лайв от Чикаго, лайв от Сонар, Барселона 2000г, лайвмикс от Wake Up 1998 (клубът чества 10 годишнина), микса по случай годишнината на Radio One на BBC 2002, както и „Късен нощен микс, предаван от мазето на диджей Педро, някъде по това време” . Очаквай Неочакваното !
