Слънцето Светеше В Черно с Black Sun Empire

Дръм енд бейс парти, организирано от HMSU в парти центъра „4 – ти километър”. Там, където ученици в суитчъри се събират до полунощ и после подхвърлят равномерно крайници като брънки от обща машина, а вместо кръв циркулират бас ритми на равномерни тласъци и неравномерни.

Но как разбрах аз за всичко това ?

Опитвам се след години да си спомня как открих тази музика и в паметта ми изплува спомена за поредната отписана студена нощ, когато действителността внезапно избухна.

Имаше техно парти на Renesanz и аз като отколешен любител на хард цикъла напразно сновях из главната зала с надеждата да си припомня тръпката от първите години на електронната мания, ала уви – тя вече бе напуснала и във въпросната мартенска вечер бях разочарован, дори реших да си тръгна по средата на партито. Но не щеш ли се облегнах на някаква стена до бара и тя ненадейно хлътна. Оказа се двукрила врата. Минах през нея и през още една и се оказах в някаква друга зала, за каквато никога не бях подозирал, че има право да съществува.

Беше пълна с хора.

Вътре купона направо трещеше или поне така изглеждаше. Спомних си, че партито бе двойно: организираше се и от басърите ХМСУ и ето че в тази каширана задна зала се намираше обратната страна на монетата. Тура. Огледах се по – добре. Пред сцената бяха наредени алени тонколони. От тях  звуците като че ли излизаха насечени с брадва. Над пулта се бе унесъл много висок русоляв чужденец. Не отделяше поглед и ръце от уредбата като равномерно замеряше с главата си право надолу празното пространство във въздуха. Заслушах се. От време на време масивни избухвания в ритъма… и преди бях чувал стила, но сега пред мен струеше някаква безпрекословна агресия в саунда, каквато не бях подозирал, че може да има. Досущ като залата.

Закотвих се по средата на скачащата тълпа. Погледнах листа на близката колона. Името, определено за този час, бе Black Sun Empire. От Холандия. Не беше зле пича. Впоследствие научих и името му, Рене Вердулт. Той и още двама души, братя, бяха част от холандския артистичен и промоутърски колектив с името, което значи „Империя На Черното Слънце”. Запомних го добре и не вярвам някога отново да го забравя. Онази нощ като че ли някой ме бе извикал и аз се бях отзовал:

Everybody Move!

Този глас ми действаше като повик на нещо по – голямо от мен, нещо от което бях част. Идваше като милувка на родител за неродено. Не бях сигурен какво е, докато не го чух да се мержелее пак из космическата армада от звуци.

Everybody Mooooove!

Видях кой вика. Бях аз. Наблюдавах се сам отстрани с остатъците на обикновения ми разсъдък. Аз бях, който се усмихваше, както не бях предполагал отдавна че мога, и който махаше високо с ръце, аз, който надаваше вика към себе самия.

Не само хората се местехме в топло течение, стените наоколо – и те. Струваше ми се, че ниския бял таван по  опираше в нас, телата ни преминаваха свободно през него – нищо не беше преграда.

Everybody move… body moоооve…  body moооооve!

Черното на нощта светеше, превземаща всичко империя. Удари като с чук по съзнанието ми отново и отново. Като по лакирана в черно черупка на яйце.  И в същия момент черното започна да се сменя. Като по повърхността на гигантска избухваща свръхнова  в космоса, която се движи назад във времето – от черна дупка на хоризонта се превръщаше в ярка звезда наместо обратно. Пропукваше се на все повече места. С безброй рикошети избухващ бас сред съскащи мегатонове газ.

body move… body move  body move… body move

Ритъмът се изливаше върху ми, даряваше нов живот. Преобразяваше всичко след себе си. Скоро не остана и помен от черупката, разхвърча се на стотици отломъци. Бях се превърнал в ослепителен фонтан от енергия, който не можеше да бъде спрян никак.

Току – що бях открил Дръм Енд Бейса за пръв път. Това  ме бе превърнало в СуперАЗ. Дрямало дълбоко прикрито. При цикличните приканяния “everybody move” на летящия холандец откликна. Hideous се оказа името на парчето в кръстосващи се траекториии от орбитата Black Sun Empire – Noisia. В тази нова галактика се събудих друг.