- Карл, можете ли да назовете имена на други електронни артисти, на които се възхищавате, които чувствате като конкуренти ?
- Конкуренти на мен ??!!!
– така отговори на този въпрос вечно усмихнатия Карл Кокс, световнопризнатия, най – търсен и популярен диджей, който е в бранша още отпреди всъщност да има такъв. Вече 30 години големия пухкав детонатор държи здраво инициативата зад пулта. Застава там, грабнал микрофона и подканя всички видове публика, танцувайки с огромната си фигура и усмивка. Извън сцената, в разговорите, той е все така магнетичен. Не спира да се шегува и винаги неизбежно бива център на внимание подобно на добродушен Татко Барба.
Кокси се ражда през 1962 година в Манчестър.
Не мога да си спомня момент като малък, в който у нас да не са се носили звуците на соула. И двамата ми родители са от остров Барбадос, аз бях отгледан до голяма степен в духа на партита сред природата, които вървяха ръка за ръка с качествена музика. Първите ми спомени са за Буукър Ти, Арета Франклин и разбира се, Елвис. Имах навика да отмъквам плочите им със седемсетарски соул, а после с тях ги вдигах на крака от дивана. Предполагам още оттогава, съм изразявал потребност да забавлявам хората. Някъде на десет години си го бях навил здраво на ума. Пачех всяка стотинка за соул и фънк записи. Имах първата си двойка грамофони на 15 и започнах да пускам на колокото партита мога. Забелязах, че можех да пощурявам тълпата, изкарвайки в съото време пари.
Записва се да учи в колеж електроинжинерство, но след 6 месеца само напуска. Сменя различни работи, докато не се посвети професионално изцяло на диджейството.
Вкусовете се менят, Карл става част от Диско вълната, после през 80-тте не заобикаля и Хип – Хопа, докато не се стигна до рейв – експлозията. През 1986 се премества да живее в Брайтън, където като мнозина други бива разтърсен от есид хаус вълната.
Фестивалът „Лятото на любовта” през 1988 на открито край Лондон бе специален за мен. Там, на рейва по изгрев направих пробива си. По това време бях редовен участник в тура M1/Orbital, но оттогава, когато свързах трети грамофон и в 10.30 неделя сутринта успях да вдигна обратно на крака 15 000 „препартирали” , оттогава телефона ми не спира да звъни с оферти.
Имах щастието да взема участи в доста моменти, останали в историята на Британската клубна култура като например да открия първата вечер на небезизвестния клуб на Дани Рамплинг „Shoom”, „Land of Oz”, „Spectrum”, бидейки едновременно резидънт на ZAP в Брайтън.
В началото на 90-тте сключва договор с лейбъла на големия продуцент Пол Оукънфолд, Перфекто Рекърдс и с дебютния си сингъл I Want You (Forever) нахлува в Британската класация директно под номер 23, последван от Does It Feel Good to You също в топ 40.
Повярвайте ми, никой не беше по – изненадан от мен, когато се озовах в телевизионното студио на Top Of The Pops, след като влязох в класациите. Комерсиалният успех и издаването на безброй успешни сингли никога не ми е било цел. Всичко това е прекалено далече от реалността и пика да взривяваш дансинга. Прекият контакт на диджея с хората е незаменим.
През 1992 година основава свой собствен лейбъл MMR. За него той записва рядко и под различни псевдоними като в продължение на три години дава поле за изява, продуцирайки и миксирайки ралични ъндърграунд артисти предимно от сферата на Техното.
Когато парти епохата започна да поотминава последва известно стиловото разслояване. Докато някои колеги като Фабио и Грууврайдър минаха в джънгъла, концентрирайки се по този начин в един тясно насочен Британски, дори Лондонски стил, аз не можех да избягам от по – широките Американски и Европейски влияния, които винаги се ме заобикаляли. Смятам, че съм с глобален светоглед, което е фактор в избора ми на музика и което използвам да пресичам и сливам физически и културни граници, обединявайки хората. Нежелаейки да бъда поп – звезда, аз избрах „място в ъгъла” на моята кариера, в ъндърграунда, откъдето спокойно да наблюдавам и където да потърся своята душа. В моето сърце са заседнали хаусът и техното.
Три години след успеха на дебютния си сингъл пред широката аудитория, Карл Кокс записва и студиен албум, техно – микс на име F.A.C.T. (Future Alliiance of Techno and Communications) Обединение на бъдещето между Технология и Общуване. Успехът надминава всички очаквания. Продадени са 250 000 бройки включително и в Америка, а две години по – късно, през 1997 следва и втора част F.A.C.T.2. Зрелите идеи на артиста явно са в крак с времето. Така през 1995 година той създава своя известен лейбъл World Wide Ultimatum Records (Извънредни световни издания). На следващата година записва и издава и първият си студиен албум At The End Of The Cliche (Накрая на клишето), заедно със синглите Two Paintings and a Drum,sensual-sophis-ti-cat, Tribal Jedi.
The Flash Player and a browser with Javascript support are needed..
Отдавам успеха на албумите си с популярността на изявите ми зад пулта. Комерсиалният успех ми дава възможност да популризирам техно звука сред масите. Кръгът отново се завърта по този начин и аз отново съм на сцената, където все повече и повече хора искат да се забавляват. В продължение на 5 години ръководейки Ultimate Music, бълвах партита и турнета нон – стоп, като в същото време чрез лейбъла давах възможност за изява и на развиващи се творци като Джош Ейбрахам, Тревър Роклайф, Ърл Грей, диджей Дан и други. Още през 1996 години ник Холуей ми предложи да започна редовно провеждана клубна вечер с характерния мой звук от този период. Така се роди и Ultimate Base (Извънредното мазе) в клуб Velvet Underground заедно с помощта на Джим Мастърс. В резултата години наред най – различни диджей развиваха музиката, движейки бъдещето все по – близо. Аз също черпех от техните музикални светоусещания.
Така през 1998 се ражда и миксираната тек – компилацията The sound of the ultimate base, в която освен свои неща под псевдоними, Карл вкарва и класики като The Bells на Милс и Forklift на Белтрам. На следващата година пък Ултиматум издава и студийния му албум Phuture 2000. На прага на хилядолетието най – популярния диджей издава концептуална подборка с по – меко, прогресив звучене, задавайки посоката на развитие в новия милениум. Подобно е и посланиетонаеднименниясинг Phuture 2000 към албума, докато другия – The Latin Theme е заигравка с Латино ритми. Типично в духа на вечво веселящия се зад пулта Кокси.
Той изоставя резидънтството на BASE и се впуска да обикаля Земното кълбо. Повече не издава студиен албум, а безброй миксове за различни поредици и лейбъли като Global, Back To Mine, Intec , лайв сетове от известни места като клуб Кробар в Чикаго, Спейс в Ибица, Австралия.
Последните няколко години направо бяха побъркващи. Бях се превърнал в самолет, който нон – стоп кръстосва навсякъде: Южна Африка, Израел, Тасмания. Може би най – голямата тръпка изживях на прага на новото хилядолетие, когато пусках на Лов парейд-а в Берлин. Да пуска пред милион и половина е най – голямото изживяване за един диджей – да види до колко далече може да достигне музиката. Плюс това посрещнах тържествено зад публта Новото хилядолетие… на два пъти. Един път в Бонди, а после и на Хаваите, тъй като летейки за Хонолулу стрелката на часовника се движеше назад. Беше незабравимо.
Дори се почуствах филмова звезда, участвайки в филма за Електронната музика Human Traffic. Получих най – различни отличия от различни Британски и други организации.
През 2006 излиза и албума Second Sign (“Втория знак”), който представлява подборка от синглите на “Големия татко” през последните няколко години. Всъщност това са все колаборации с видни Техно артисти като Джош Уинк (It’s The Machines) и един от “кръстниците на Техно-то” Кевин Сондърсън (Vibes Of Energy), но освен тях личат и имена от съвсем други елктронни сфери като Норман Кук (That’s The Bass), популярен като Фетбой Слим, “Дискарите” Фетс Енд Смол (If I Fall), както и Дръмендбейс легендата Рони Сайз (Open Book)… Той ползва техните разнородни виждания без оглед на стилови граници.
Обичам да се впускам в различни ритми, брекбийт отскоци, джази мотиви, Итало Хаус…Самата музика се развивиа непрестанно и не стои на едно място. Прогресивното обединяване на стиловете донесе общо звучене. Вече не е от толкова голямо значение да се спазват стилови ограничения, при това всъщност това не е нещо ново. Историята се повтаря. Това е просто края на един цикъл, който започна с Есид Хауса преди двайсетина години и сега се затваря. Тогава избухването беше подобно, сега просто е по – комерсиално. През всичките тези години, хората казваха за мен, че съм Техно или Хаус артист, други се учудват като чуят да пускам Хип – Хоп или Латино Джаз… Истината е че всичко това е едно цяло, точно както всичките хора, намиращи се на един дансинг са заедно.
- Дълго време не сте издавали албум, наскоро се бяхте оттеглили и от изявите зад пулта за половин година, мислите ли да се пенсионирате скоро ?
- Наистина, дадох си половин година отпуск в Австралия, но ето че хората не спират да търсят услугите ми и съм отново на турне, така че оттеглянето ми засега не е на дневен ред.