В Комикса С Noisia


thumb

Никое друго дръм енд бейс парти в България не е било толкова шарено и цветно като визитата на Noisia през 2008 година. Това се случи на третия балкански музикален фестивал See Me. Партито беше в реновирания подлез на Централна Гара с няколко сцени, като в същата вечер пускаше и чернокожата техно легенда Jeff Mills на главната сцена. Схемата на подобно събиране напомняше на ситуацията с паралелните визити на бас гуруто Goldie и диджей машината Carl Cox. Тогава „златнозъбия” пускаше в клуб в сградата на Зимния дворец по покана на Нова Музикална Агенция. От заведението дори има малка вратичка, през която се стига в коридорите на двореца и спортната му зала, където по същото време няколко хиляди скачаха на техното с Метрополис. Само че на гарата сцените бяха много, организаторите – едни, и всичко бе изчислено и подредено…. както никога друг път на гарата.

Всички посетители бяха доволни, до която и музикална дестинацияв да пътуваха. Най – добре бяха басърите. Тази вечер приличаха повече на рейвъри от 90-тте: съблечени, сгъстени и потни полу на открито пред редица огромни колони и обляни от ярка светлина.

SeeMe 3 Festival Night (110)

Тяхната сцена беше между витрини и с нови жълти и оранжеви тухли отвсякъде. И син шадраван отстрани до сцената… по който Нойзия се разхождаха и скачаха като мутирали градски маймуни, по – напреднали в изразяването и от най – интелигентните българи.

Не че имаше значение къде е града – Виена или София или някъде другаде. В музиката им, както и в самото сценично поведение се забелязваше германското чувство за съревнование, спортната злоба. Но не ставаше въпрос само за надпревара. Още по – малко пък за гостуване, те се чувстваха у дома си. Това беше тотално превземане, пълно обсебване. Те командваха, стъпили прави или клекнали върху тонколоните. С кецове, шапки, завъртяни на всички възможни страни и раздърпани панталони. Те притежаваха. Нареждаха. И решаваха.

NOisia at SEe Me

Кой чакахме и кой пристигна ? – Нойзия уж бяха прохождащи артисти с малко по – грубо изсечен дръм енд бейс и името им обикновено се срещаше в колаборации с други артисти като застройка. А дойдоха две МС-та, които поеха ролите на по един легион всеки. От – до. Подканяния и епохални анонси, редуване на рими от собствени тракове и орди куплети, раждани на момента с родилна радост и крясък. Отиваха и зад пулта и задаваха на всеослушание нови лайв – уравнения на третия герой от комикса, диджея. Легенди!

Подлезът на Централна Гара бе превърнат в родилно отделение. Акушираха Нойзъри. Най – новото модно течение. Ърбън до дъното на душата: Кожата им – редове тухли, косъмчетата – улични лампи. Устите им – шадравани, гласовете отвътре – фонтани.
Тези два – три часа раждане излязоха от рамките на феста. И не само това: Дръм енд бейс културата у нас прие нарасналата роля на МС-тата окончателно, подобно на джънгъла, и както си бе в останалите страни. Лекцията бе изнесена от артисти, които по това време бяха в апогея на своето творческо израстване в света на баса. Дойдоха и ни огряха с най – силните си лъчи. Така както топлят на запад. Играта с микрофона в уста никога повече нямаше да се приема несериозно на партитата в България.