15 юли 2010, зала Фестивална, 20.00 часа – Massive Attack
Турнето е в резултата на петия студиен албум на формацията Heligoland .
Петият студиен албум на проекта и втори след 100th window, в който участват само Daddy G и 3D като пълноправни членове е повече Трип, отколкото Хоп ако можем да обобщим.
Бавната е трансформация на групата в новото хилядолетие. Преди това, с Машруум и Трики под знамената, легендарните първи три албума на Бристолския колектив бяха за световната музикална общност като поредно посещение на свръхразумни НЛО, които кацат за малко и показват най – различни хватки от бъдещето.
Бавният, настойчив шепот, каквото е понякога пеенето, е в абсолютен унисон с музиката, посланията нахлуват в подсъзнанието.
Явно за постигането на този феноменален синхрон между лирики, глас и мелодия, играят роля дългите паузи във времето между изданията на Масив Атак.
“Един ден, както се връщах от даскало, през прозореца на колата чух неочаквана музикална смесица. Никога преди не бях чувал нещо подобно. Веднага слязох и влязох в музикалния магазин, откъдето идваше звука. Магазинът се казваше Револвер. Продавачът беше едър мъж, казах му:- Дай ми тази ненормална музика, която току-що чух. – нямах си и понятие как се наричаше. Казвам му: – Ненормален ритъм, тотално луд ритъм. Човекът ми даде два албума, по които бе изписано Дивата Банда ( Wild Bunch). Аз го попитах: – Уайлд Бънч, кои са това ? – той ми отговори: – Дивата Банда - Това съм аз.
Някъде през 80-тте…в доста райони на Лондон, Бърмингам, Манчестър, а също и в Бристол, има квартали населени от смесени етноси, главно емигранти 2-ро и 3-то поколение от Афро-Карибски произход. Там , както и в съответните части на градове отвъд океана в Щатите, “управлява” Реге-то. В родината на Пънк-а, Ърбън – изкуството и ежедневните сбирки на “банди” са ежедневие.
Към 1987 в квартала на Бристол на име Сейнт Пол, около клуба Dug Out ( в превод “Изкопан”), се събира такава една смесена групичка. The Wild Bunch. – Дивата Банда нарицателно по едноименния известен уестърн Дивата Банда). Самите те се възприемат като “сбирщина от лица”, рапъри и диджеи, повече отколкото като истински музиканти.
“Ние Бяхме анти-група” – Казва Грант Маршъл (Деди Джи – впревод “Готиния Тате”), човекът-колектив, който се занимава с музика още от края на 70-тте, и около който на практика се събира фомацията. Другите са Клод Уилямс (Уили Уи “Малък Пишко” ), Майлз Джонсън (диджей Майло) и Нийли Хупър (бъдещия супер-продуцент). Основната част от звученето, през саморъчно направена домашна музикална сиситема е Реге, върху което някой ЕмСи добавя бийт.
Към тях скоро се присъединяват още членове. Това са Робърт Дел Ная (3-Ди – “Триизмерния”) и 
Андрю Вауълс (Машруум – “Гъбата”).
Впоследствие трима от членовете – Деди Джи, Три – Ди и Машруум се отцепват и преименуват на Massive attack. Някои от останалите, начело с продуцента Нийли Хупър участват в групата Soul To Soul. Въпросната група първа показва, че света може да бъде покорен с това обновено Реге-звучене, при това не от Ню Йорк, а от Англия.
Освен тримата, изброени членове групата има и още един, непостоянен.
Това е съквартиранта на 3-Ди, Андрю Тауълс. Той основно се мъкне с останалите, отначало като диджей, после рапирайки и измисляйки чат-пат по някоя част от текст. Не иска да се нагърбва с отговорности и не се счита за истински член на формацията. Така възниква и прякорът му. Трики Кид, или накратко Трики (Тариката).
Първият сингъл на Масив Атак е издаден през 1988. Any Love, записан заедно с Карлтън е кавър на Шака Кан и Ръфъс. Вокалите изпява родения в Ямайка Хорас Анди.
По това времето, когато все още не се взимат насериозно, попадат в студиото, за записите на Нене Чери от 1989 за Manchild. (Машруум участва и като продуцент и в албума на певицата от същата година).
Тогава именно разбират, че за тяхната смесица от Реге и Ска има място под слънцето. Соул Ту Соул, превзели мястото на Американския Дийп Хаус от втората половина на 80-тте, вече го били доказали. Това, което момчетата от Бристол започват, и други като Портисхед също, виждано като еволюирала форма на множество дотогавашни стилове, бива наречено Трип – Хоп. Освен чистия ритъм, в музиката им се съдържа оригинална доза “унес”, която именно може да бъде определена с името Трип ( в превод “пътуване”, жаргонно – “унасяне” и наркотично изживяване).
След издаването на сингъла daydreaming – нещо като виртуозно състезание по редене на рими между Трики и Три-Ди на фона на „отнесена музика-трип”, идва и първия им албум Blue Lines (в превод „тъжни строфи”) – 1991 .
The Flash Player and a browser with Javascript support are needed..
Рядко в музикалния бизнес дебютен албум на група се случва да пожъне моментален успех и известност по целия свят. Още повече при положение, че самат формация не се приема изобщо насериозно, докато прави музикалните си експерименти. А може би именно това е един от ключовите фактори за успешен дебют. Често в интервюта, момчетата от Бристол твърдят, че чувстват единствено срам, когато водещи музикални медии по цял свят ги обявяват за вече за „класика”. В албума групата използва за някои от парчетата гост-вокали – нещо, което се превръща в тяхна обичайна практика през годините. Освен Хорас Енди, с който вече са работили още за Any Love, записват и със
Шара Нелсън.
И именно с нейния глас, прибавен към Масивния бийт и най-вече силните текстове идват на белия свят и песните, които превземат класации, екрани и етажерките в магазините. Това e safe-from-harm , с черно-бял Ърбън-стайл клип, а после и Unfinished Sympathy . Последното парче са преръща в най-известното на групата. В оригиналният видеоклип Шара Нелсън от началото до самия край не спира да ходи по тротоара на улица в беден Щатски квартал, пеейки тъжно, докато около нея хората от махалата – непрофесионални актьори просто водят ежедневния си живот. Години след това групи като The Verve (Bitter Sweet Symphony) и много други ще заимстват идеята на клипа.
По това време избухва войната в Персийския залив и на групата се налага да промени името си, осставайки само Масив. Нещо, което те трудно приемат.
Следва тригодишно мълчание. След като участват с ремикси за Neneh Cherry, следват и такива за U2 – Mysterious Ways и Peter Gabriel – Steam. В същото време в синглите си сътрудничат тясно с някои артисти като Perfecto (Paul Okenfold) и Mad Professor (Neil Fraser). През 1994 година освен издаването на втория им албум Protection (в превод “защита”), излиза и отделен албум с ремиксите на парчетат от оригиналния – дело на „Лудият Професор” с името No Protection . Втората им дългосвиреща плоча пожънва не по-малък успех от първата, три години по-рано. Продуцент на албума Protection е същия Нийли Хопър, който навремето участва в „Дивата Банда” и после пробива със Соул Ту Соул. В миксирането е привлечен и Марк Стент „Щуката”, който е работил по записването на Songs Of Faith And Devotion на Depeche Mode година преди това, както и с много други групи. Сред гост-вокалите е Трейси Торн
от групата Everything But The Girl, която пее, навяваща „сладка тъга” в Better Things и сингъла Protection (нов интригуващ клип, в който камерата се гмурва през множество прозорци на една сграда). Вокалите в „грабващите” Sly (втория макси-сингъл през 1995) и Three (явно посветена на с текста си на групата ) пък изкарва не толкова известната чернокожа певица Николет. Хорас Анди отново отчита подобаващо присъствие в Spying Glass, както разбира се и Трики в поредното си „състезание по надпяване в рими”с Три-Ди под звука на „дебели ритми” в Karmacoma . Макси-сингълът на последната песен представлява и надпревара по ремиксиране между познати имена, сред които личат Portishead и U.N.K.L.E. За виртуозния клип пък са използвани мотиви от кинолентата на Стенли Кубрик по Стивън Кинг „Сиянието”. Масив Атак не спират колаборациите си с най-различни успешни имена от музикалния бизнес като определено предпочитат утвърдени в бранша жени, силни като глас и присъствие. След като участват в записите на цял албум на Bjork, работят и с Garbage (Milk) и Madonna (I want You). В синглите си през 1997 биват ремиксирани от групи като Underworld за risingson , Blur за Angel , Manic Street Preachers за Inertia Creeps . Винаги в търсене на новото, нестандартното, дори просто по-различно от тяхното виждане. Така, експериментирайки например с елементи на арабска музика (Inertia Creeps – Sate Of Bengal), рапиране на непознат език (Karmacoma – Napoli Trip) или вкарване изневиделица на „чужди” мощни китари (Risingson – Underdog), дори те самите не знаят какво ще се получи. И именно в това е чара на техния наглед непонятен успех. Многобройните други музикални творци, с които групата колаборира постоянно, независимо от това дали са известни или не, явно се чувстват добре работейки с Бристолското трио.
В следващия си албум Mezzanine (в превод „приземен етаж”) през 1998 Ново име сред гост-вокалите е Лиз Фрейзър
от Cocteau Twins. Именно неин е гласа в teardrop (mad professor mazaruni vocal mix) от нестандартния клип с плода в човешка утроба .
С този свой трети албум Масив Атак решават да направят малък завой. Обръщат се към по-тъмната страна на своите виждания. Макар да издават малко албуми през големи отрязъци от време, с всеки следващ от тях израстват в заложена от по-напред насока. Сега пътят е по-мрачен. За това говорят, както текстовете, така дори и изображенията от обложката.
Идейният мотор на групата всъщност е Робърт Дел Ная “3D” – вокал, автор на по-голямата част от текстовете и обложките, както и лидер на формацията. „Триизмерният”, който всъщност е далтонист, колкото и странно да е това на фона на факта , че е автор на обложки, всъщност страда периодично от параноично душевно заболяване. Не е ясно доколко той всъщност е шизофреник и алкохолик, но от време на време изпада в пристъпи на панически страх. Редува периодите на музициране с дълги изчезвания. По време на изчезванията си от студио например, отива и работи в бар или просто скита из полята на Корнуол. А през останалото време се посвещава изцяло на създаването на музика, което го изтощава до краен предел. Не е ясно доколко неговото лошо състояние, което е в състояние да избухне дори на сцената по неговите думи, е всъщност двигателя на Масив Атак.
Когато Мтв му връчва наградата за най-добър клип за Teardrop (сълза), заявява кратко: – Fuck you very much вместо Thank you very much.
Когато през 2003, след поредното дълго мълчание, групата е напусната от Машруум, а Деди Джи вече няма възможност да отделя толкова време на Масив Атак, Три-Ди не са предава и заедно с продуцентския екип решава да издаде записите на 4-тия, засега последен албум на групата 100th Window . А за един от гост-вокалите кани Шиниъд О`Конър (за пилотния сингъл Special Cases ).
Mрез 2002 година Масив Атак композира хита от филма Blade II, I Against I (в превод „аз срещу себе си”) с текст – огледало на Три-Ди, изпят от рапъра Мос Деф. Две годин по – късно Дел Ная дори изготвя цял саундтрак за филма Danny The Dog.
Може Масив Атак да са издали само 4 албума за 20 години, но те служат за образец за повечето съвременни творци от най – различни направления.