Амон Тобин се поява в парти центъра няколко часа преди сета си, напълно изтощен от безкрайното самолетно пътуване между Сан Франциско и София. Може би за това тримата репортери, доброжелателно решихме да му спестят мъките от три отделни интервюта, всъщност му идват в повече. Радослав Чичев, Яна Пункина и Виктор Хари се надпреварваме да задаваме на бруталния музикант разнородни въпроси, докато го оставят без дъх. 
Някой наричат музиката ти дръм енд бейс, други трипхоп, трети брейкбийт, ти как би я нарекъл?
Не принадлежа към нито един от тези стилове, нямам нужда от тях.В общи линии май съм сам…
Не си падаш по ограниченията?
Не, не ми трябват, всъщност. Чувствам се свободен да експериментирам със всички видове музика.
Това не е ли много по трудно? Как се справяш?
Трябва да вярваш, в това, което правиш. Да си част от една определена сцена е много успокояващо, защото наоколо ти има хора, които се интересуват от едни и същи неща, и заедно с популярността на сцената се вдига и твоята популярност. Ако искаш да правиш нещата по свой начин обаче трябва да си много по-упорит.
Какви са посланията на музиката ти?
Нямам послания. Работя на емоционално ниво. Опитвам се да правя музика, която въздейства директно на чувствата, защото на мен самия музиката ми въздейства точно така. Работя със сурови чувства, върху тях се фокусирам.
Какво те вдъхновява?
Главно музиката, слушам музика през цялото време. Слушам различни жанрове. Вдъхновявам се, когато чуя нещо, което новаторско, което не разчита просто на носталгията или познатите стилове.
Ще има ли скоро нов албум?
Не преди другата година. Сега работя над няколко саундтрака – на един филм и на една игра. Много се забавлявам. Обичам да правя звукови ефекти, да създавам нови звуци и шумове. Страшен фен на Бен Бърд съм, това е човекът направил звуковите ефекти на Междузвездни войни и Уол-и… Много хора сравняват парчетата ми със саундтраци към въображаеми филми, но винаги съм си мислел, че това е едно леко дразнещо клише. Фен съм и на Серджо Леоне…
Интересно, трудно би заподозрял човек в теб фен на уестърните, по – скоро Сай – фай, все пак падаш ли си по научната фантастика?
Да, фен съм на Ридли Скот.
Разкажи ни за работата си с Ерик Трюфа.
Никога не съм работил с него. Всички журналисти ме питат за това. Веднъж го срещнах случайно във Франция. Има някакъв мистериозен албум, който се мотае в интернет и се води наш общ, но аз никога не съм участвал в подобно нещо.
А питал ли си Ерик Трюфа за това?
Не, когато го срещнах, не знаех за албума. После хората започнаха да ме разпитват.
Имат ли парчетата ти сюжет?
Не, няма разказ, понякога имам определена идея. Хората обикновено чуват нещо съвсем друго, каквото те искат. Това е добре, нямам текстове, така че парчетата ми са отворени за различни смисли. Ако хората си мислят че един трак е за това или онова, още по-добре - значи им въздействам.
А като си родом от Бразилия, играеш ли футбол? Тук също е популярен, сигурно поддържаш някой отбор от Рио ?
Ами, ще трябва да те разочаровам: Аз съм може би единствания бразилец, който не играе и не се интересува от футбол.
Няма проблеми, и уестърните си ги бива! Благодаря за отделеното време!