DRUM & JAZZ FEST 2008: ЕДНА ОДИСЕЯ В КОСМОСА

 

IMGP2993

Влатко Стефаноски показа, че може да си играе както си иска с публиката, обявявайки предварително на микрофона че ще „копае” … и пънкарската, и блусарската, и балканската. Ветеранът раздаваше от своето безкрайно обаяние със смях на микрофона и затворени очи на китарата… китарата, китарата, която в неговите ръце бе като на безпогрешен лък на индианец. Изпълни парчета за „Тексас”, „Каубои и индианци” по начин, немислим от Пинк Флойд насам. Влатко бе олицетворение на динамичния човешкия гений. Теодосий Спасов, пък, който зае мястото си до него със своя неизменен кавал не грабна вниманието отведнъж.

Сякаш планината бе откъснала една от своите скали, забита дълбоко в земята. Кавалът в ръцете му се бе превърнал отдавна в продължене на тялото му, в негов естествен крайник. Проводник директно към пулсиращото сърце на природата. Публиката бе разтваряна всеки път, когато кавала вземаше иниицативата. След всеки негов наглед невъзможен сценарий от звуци, Влатко подкарваше с китарата нов мотив. Заиграваше се безкрайно по толкова виртуозен начин, че всички в залата ахваха и избухваха в аплодисменти. Постепенно се оформи едно чисто балканско по характера си надсвирване. „Притулила се планината”, „Йовано, Йованке” биваха последвани неименно от нови заигравания на Влатко , като след всяко такова той отстъпваше две крачки назада и сцената биваше постепенно завземана от кавала на Теодосий… кавала на Теодосий… Кавала на Теодосий всеки път втрещяваше всяко от човешките същества наоколо, които не можеха да повярват на ушите си и възприемнатие звуци . Това бе и китара, и бас, и пулт, и говорене… Директо от самата планина… от дървото, от природата, от душата! Който снимаше с апарат, спираше. Който пиеше, оставяше чашата си. Който си говореше с други замлъкваше. Всички стояха с широко отворена уста, изгубени в случващото се на сцената. Встрани една от посетителките бе майка с кърмаче на гърдите. Бебето и то бе омагьосаното от двамата изправили се отгоре титани.
Два  гения като в огледално отражение един срещу друг подобно на двете спирали на едно ДНК. Влатко и Теодосий си влияеха взаимно подобно на два скачени съда. Две части на един двигател на най – големия построяван досега космически кораб, отправил се вече далеч отвъд всички познати вселенски предели. Това вече не бе дори съобщение, избрано измежду цялото човечество. Това бе цяла инопланетна експедиция. Кои са, къде се намират, кога е – всичко бе изгубило досегашните смисъл и граници.

Китаристът със своите безумни хрумвания на един наглед прост инструмент със затворените си очи явно приемаше свише нови сигнали и хоризонти., а българинът , от своя страна отразяваше всичко като развълнувано езеро – огледало.

IMGP3004 [Desktop Resolution]

Разцъфнала гора, повявана от свистящия вятър, запазвайки и издължавайки тънката нишка, която беше единствената останалата връзка с отправната за пътуването точка. Планетата на име Земя.
Това бе едно изгубване в дълбокия Космос, но изгубване с лице.. Балканско лице. На сцената застъпи и диджей Cooh, който се включи директно в движение по времето, когато Теодоси и Влатко вече пригласяха на инструментите си с отсечени подвиквания, които и те самите не знаеха откъде се задават. Зададе се вълна преструктурирания от пулта плавно към проекта Бalkansky. Сбор от семплирани звуци на кукери… и на Теодосий дървения кавал.
Постепенно Cooh върна всички обратно през стратосфери, йоносфери и атмосфери на земята. Но къде точно ? – Естествено на Балканите! Как ?
– c гласа на Влада Томова, която покорява сцената с точно три песни.

 

IMGP3007
Пее, танцува, извива се, плува на разлчини езици в едно и също море. Кое ли, море…
През това време Амон Тобин, бразилеца, живеещ в Сан Франциско, слуша, усмихва си, и се качва на пулта..където с небережните си киче, брадичка и шапка залепва за плочите малки въртящи се пръсти.

Приятното плацикане във водата бива пренесено в незнайни дълбочини. Бразилецът е приел предизвикателството на балканците с кавал, глас, китара и бас. Човек или не, Амон дава в началото още на всички да разберат, че иде реч за океан, не за море. Навлиза плътно, замразявайки цял океан и… изпращайки милиардите тонове H2O директно през космическото пространство.  Всяко застопоряване под нулата беше следвано от настройване на частите на монолитна звездна врата – проход. Майсторът на научнофантастични саундтраци показа на всички, че неговата специалност е всъщност търсенето на припокриваши се цивилизации. Започва да си играе с гмуркания не само на различни места, но и в безкраен набор от времена. Целта на общото ни минало, настояще и бъдеще, постепенно изкрастилизира от сериозността на самото смесване като една – единствена: Вечното търсене на отговора за произхода на нашия разум. Кой стои зад всичко, как да се свържем с него, кой е Той ?

Amon Tobin
Бог – човек, една връзка, която бива осъществявана единствено в редки мигове като този. Без значение е дали името е Амон, Иисус или Ра, то е продължително съсредоточаване на точните звуци, докато не последва отоговор като ехо.

A Амон се оказва работещ проводник на благодат, която успява в крайна сметка да разкрие всички търсени отговори – те са във нас !     Загатване само на тоговора ….. и хората биват изоставени от Амон за неограничени време и пространство в ръцете на Фабио, който вече е наясно с процедурата, събираща, раздаваща и подреждаща информациятакасаеща всичко: РИТЪМ

4km

imgp3005

IMGP2987imgp3002

imgp3020