teebee vs future prophecies – let the bass kick
Какви са ти бъдещите планове за лейбъла ? Какво предстои да излезе ?
Ще продължа в същия курс, на който съм вече толкова години. Открил съм своя компания хора, с които съм свързан по музикален начин и мога да им имам доверие. Не биха ме подвели ! По принцип като се понапъна с някой албум, после си почивам. Някой – друг ремикс може да извъртя, а после отново се пускам из цяла Европа в дати, че и отвъд океана също, даже Япония!
Чувам, вътре си и в Кунг Фу – то, наистина ли се занимаваш с това ?
Яко ! 12 години. Действам в стила на петте животни, това са петте “задушаващи” елемента на Кунг Фу. Състезавах се бая време за националния отбор, ходех и по Световни първенства, но вече ми е късно за това, а и не ми остава много време. В момента балансирам между Ин и Ян, правейки музика.
Как точно тези две толкова различни наглед системи и разбирания биват отразени в твоята музика ?
Ами в музиката ми присъства много напрежение ! Като битка е, само че от звуци… с целия този “мръсен злобен” бас. Връзка очевидно има, аз съм вкарвал и подобни семпли, както и батални звуци синхронизирано с бийта. Общото между двете неща е в търсенето на баланс – това е същинската връзка и вътре в музиката и в бойното изкуство, да съумяваш посредством инструмент, респективно оръжие, да подредиш мозайка от действия. А задачата неизменно е да поддържаш баланса в картинката, да има ред и последователност.
Значи има някакъв духовен аспект, който присъства в музиката ти ?
Определено ! Това не са само звуци ! Когато музицирам, аз виждам картини в съзнанието си и се опитвам в крайна сметка да им придам звукова форма. Това е изкуство точно както и рисуването, само дето моята четка е по – различна.
Кои са твоите вдъхновения ?
Определено Фотек ! Направо от извора на Дръм Енд Баса, това е човека ! Също така и ранното Детройт – звучене като цяло. Ембиънт вълната след това, Future Sound of London не могат да се пропуснат. Аз всъщност израснах с тази музика. Ако трябва да съм откровен, не съм слушал класическите стилове от миналото, като Рок или Поп например. Когато бях млад електронния Техно – звук от отвъд океана беше на мода, а после и Джънгъл звученето в Англия.
Как се появи сцената при вас в Норвегия ?
Ами ние на практика бяхме само четирима души, около които се завъртя цялата работа. В началото хората ни мислеха за луди. Кой го интересуваше скоростния брекбийт ? Никой ! Смееха ни се и никой не вярваше, че има файда до към 1995. Но ние не се отказахме и успяхме, а неверниците могат само да си изядат ушите !
Дълго време Дръм Енд Бейс звучеше само от Британски издания, как така само в Англия се случваше това ? И как проби ти там ?
Проблемът на цялата Бас сцена е, че си е Лондонска заготовка. Хората там им се иска да продължава да е така, но вече не е. Сега е из целия свят! В началото, през 1992 започнах, кореспондирайки с Роб Плейфорд ( съосновател на лейбъла Metalheadz c Goldie) и с пичовете от Rugged Vinyl. С течение на времето направих свои записи и им ги изпращах на свой ред. Те бяха заинтригувани от моите неща, но не казваха на никой, че съм от Норвегия.
А каква бе твоята рецепта ?
Те не даваха гласност откъде съм, пускаха ми нещата и толкова. Бавно но сигурно обаче, заемах свое собствено място в техния “вътрешен кръг”. Това бяха Fabio, Grooverider, Randall, Peshay, Frosty – всички тези. Те пускаха моите неща и по едно време всички тези лейбъли започнаха да искат да записвам за тях. Моментът беше назрял и аз се оказах на точното място в точното време. Като им казвах откъде съм, никой не ми вярваше. Впоследствие този факт ми извоюва още повече респект и сега, когато вече имам своето име и лейбъла, това спомага до голяма степен за начеващите артисти в областта от разни страни – вижда се че не е задължително да си от Англия за да си добър. Приятен ми е факта, че с мен е така.
Ти внасяш нов вид перспектива, изкарваш по – различна атмосфера в стила…
Това също има своето значение на фона на застоя на Британската сцена, която е зациклила в едни и същи коловози. Смятам че част от успеха ми се дължи на желанието. Прекарвам доста време в доизпипване на детайлите, когато съм в студиото. В състояние съм да прекарам шест седмици само за да наглася както трябва една бас линия. Следва да се набляга на качеството. Това е нашата запазена марка в Норвегия. На острова всичко излиза от матрица по предварителен план. “Ритъмът да насича, баса да е дебел, и така до края. Английският ДръмЕндБейс, в голямата си част е просто просълзяваща баслиния и двустепенен ритъм и така 6 минути – да се запълни сингъла.” Е, ние не правим така.
Какви са разликите според теб между музиката, създадена за танцуване и направената за съзерцание ?
Аз лично съм в музиката за душата, диджей съм и винаги ще си остана, но смислената музика е това което ми допада. Според мен трябва да се прибави към музиката за тялото, тъй като диджеите предпочитат дебелите баслинии и това е което се харесва и на хората на дансинга, но целта е да се внесе баланс и атмосфера с по – дълбоко звучене. Да се вкара и малко сърце – някоя и друга реплика или вокал вътре за да се свърже всичко в едно цяло.Това е формулата за мен. Изявявам се и раздвижвам тълпата, но съм в състояние да релаксирам и само на чил – аут. Така че предполагам идeалното звучене е комбинация от музика за тялото и музика за душата.