В студената делнична сряда вечер ако случаен минувач край Паметника “Левски” бе влязъл в клуб Бекстейдж, щеше да влезе… и да се изгуби.
Там вътре тъмната нощ бе претопена в ярки пъстри цветове на много млади хора, жужащи бръмчащи и трептящи в общ рояк който бе обсебил едно ново пространство. Това се оказа не София, ами Индия, Бразилия, Африка, Ню Йорк, танго, самба, заклинателски танц, арабска чайна… с навсякъде пръснати усмивки – както по лицата на забавляващите се посетители, така и на големия сценичен екран. Докато на него се прожектираха избрани снимки от хора и инструменти, диджеите Dancing Angel и Dharba не оставяха младите тела да починат нито за миг. Те сякаш бяха усетили неизчерпаемата им радостан енергия, която бе стоплила цялото място.
Но ето че изведнъж всички притихнаха и се събраха на едно място към полунощ. На подиума бяха поставени като на островна джунгла цяла редица възголемички барабани. На тях прилежно, като ученици в час, цаеха места момичетата и момчетата от кръга Global Vision. Макар и не в окръжност, а в стройна редица те превзеха заедно опънатите до краен предел кожи и под сигнала на своя колега – вожд отстрани, заналагаха яко в ритъм. Докато ръцете им сновяха като мелници в сън, тълпата заизви тела в същия ритъм. Темпото биваше спирано, после пак подновявано – всеки път едновременно, като с магия.
[Gallery not found]След като морните “туземци” се смесиха с неуморните фенова последва безкрайна музикална дъга: От Луис Армстронг, през Костурица, та чак до ” Лудо Джоре До”. А ако някой му се присядаше в отмора от бързите тактове, отиваше н автората сцена. Ефектът там обладаваше с прекрачването на прага подобно на гмурване в хладно езеро през горещ август. Стаичка с хора налягали по земята по източни възглавници и килимчета под приглушена светлина и леко обливани от Чил Аут звуците на Invoke & Oto, а после и Alex.
За събудените творчески пориви на плуващите в звуците на света младежи, организаторите бяха осигурили една цяла стена за рисуване. Всеки хващаше като малко щастливо дете в Детска градина цветен маркер в ръка и изкарваше на бял свят образите на събуденото си свежо въображение. В нощта на Global Vision всички бяха творци. От леко подпийнал студент до Africandro, който като към края извади от околосветската си торба и Виетнамска любовна балада.