Щастливите Глухари На БЕГЛИКА

Kukush

DSC05468

Фестивалът изникна пред очите ми като картинка на междуселски панаир. Широки поляни се спускаха надолу от гората, по тях млади хора, свежи като планинския въздух витаеха на групички във всички посоки. Между спокойната вода и зелените ели, из утъпканите ливади се бе възцарил дъха на щастие, интерес и усърдни занятия…

Няколко чайни, барове и кухни с храна от всевъзможен вид хранеха и пояха младежта на пригодени пънове и дънери, наредени до земния път. Отдясно се бореха с обтягането на една почти индианска шатра. Зад нея под едно платно се раздаваха екологични брошури. По – нататък между близките дървета бяха наредени изкуствени храсти, съставени от снимки и текст за големи туристически обекти из страната. До тях една бяла тента щеше да действа като кино. Долу на брега бе издигнат подиум над водата,  предвиден за писта за скокове с „Лудото пиле”…  него самото го майсторяха току до това място. Сглабяха крила от подръчни материали с идеята летателния апарат  да се задържи възможно най – дълго във въздуха след излитането накрая  щеше да да е победител в надпреварата.
ludo pile DSC05543 До пистата в шатрата на скромен цирк, италиански артисти и гости накъсваха множество вестници на малки части и ги смесваха с вода в кофи. От тях по – късно щяха да направят кукли.Отвън обучаваха всеки желаещ да жонглира с разни предмети.  В съседство се завършваше цял един бар от пръст, клечки, слама и тръстики на самия бряг. Други пък трупаха и оформяха глинена пещ. Английски хипита бяха наредили и цял щанд с посевни култури, имаше множество познати непознати по родните ни ширини семена.

drum circle Пътят извиваше леко, oтпред успоредно се доближаваше заливче и свършваше в широка поляна за да даде началото на полуостров с разклонение от пътя навътре във високата гора. Там левенти и девойки биваха обучавани да играят традиционни хора в най – различни стъпки. Отсреща пак във вода, друг ръкав от язовира слагаше крайната точка на панаирната зона. Във водата до паднал изгнил дънер бе потопена една козя кожа, която предстоеше на следния ден да бъде вързана на един нов африкански барабан.

DSC05548Отляво над разширяващата се поляна се сглабяше главната сцена. Пред мястото, където щеше да се издига, на огромно платно на земята хора рисуваха със спрей. Това беше емблемата на фестивала, вече можеше да бъдат видяни очертанията на два чудни глухаря.
Когато са в размножителния си период, рядко красивите мъжки екземпляри на тази птица не чуват нищо, надавайки своя зов. Единствено тогава са уязвими за ловците. Днес глухарите са почти напълно погубени. Именно над един от притоците на язовира „Голям Беглик” се намира и резервата на изчезващите птици, за който благотворително ще отидат част от средствата на този фестивал на изкусвата. Една благородна идея, която се превърна в символ на цялото начинание вече втора година поред. Логото на красивите птици във всякакви цветове и варианти се виждаше навсякъде. На брошури, табели, картата на фестивала, дори се продаваше на няколко вида фланели.

bj_nevenko_feat._romano_drom_-_demo_mamo
Професионален наставник от едноместната си лодка обучаваше двама начинаещи в двуместен каяк.

DSC05514 Tри момичета оформящи мека бяла глина с ръце. След първоначалното оформяне,  трябва да съхнат поне още ден, след това се слага отгоре хартия, която се оцветява и накрая се отлепя на третия ден. На практика хартията е маската. Използвната глина се изхвърля. Оказа се още че всеки от участниците в направата на маска трябва да избере една от четирите природни стихии Вода, Земя, Въздух или Огън, която да въплъти в изработваната маска. Накрая пък следвало да с я сложи и да изиграе нещо като малко представление. Аз си представях как ще оцветя моята в синьо и ще изиграя нещо подобно на змийски танц, пълзейки, спирайки се, бушувайки и понасяйки се стремглаво пак…

На голямата поляна се присъединих към насядали в кръг хора, всеки с различен вид барабан в ръце. Всички слушахме внимателно наставленията на Асен Хайдутов, който в момента обучаваше в африкански ритми. Посочваше кои са бас барабаните и е нужно да поддържат общ постоянен ритъм, за останалите бе отредена по – голяма свобода на действие. Аз се заинтригувах от екзотичните маракаси. Научих се как да придържам една кратунка, докато я тръсках с другата ръка, държаща я в основата. Така мрежата с нарязани парченца от палмови семена, която я опасваше тракаше силно. Имаше подобни нанизи на въжета, които се връзваха на кръста и така се скачаше в такт.

Отсреща Колю Иванов преподаваше уроци по гайда на всички желаещи, край неговия оркестър от Сливен също имаше събрани доста хора. Малко зад тях глинената пещ беше готова и действаше. Глината й бе придобила кафяв цвят, а отгоре купола бе украсен с животински орнаменти. peshtДо нея на маса течеше нешо като кръжок по ръкоделие с поне дузина участнички. Там имаше изложени за продан най – различни ръчно изработени шалове, цървули, поли и завивки във всякакви цветове.

Отнякъде се бяха появили и групичка кришнари, които пееха мантри под открито небе, насядали край своя гуру.
Даваха се колелета под наем и бе пълно с колоездачи. На мен обаче ми бяха по – интересни каяците, за където и бях тръгнал.
Обратно към началото индианската шатра се оказа информационен център за фестивала. Служители на Българският Червен Кръст показваха на разни места практически методи за оказване на първа помощ на пострадали. В Еко центъра до нея Тодор Стойков раздаваше брошури и обясняваше надълго и нашироко за изсичането на гори в Рила с цел построяване на незаконни курорти, за Аец Белене, облъчването от лаптопите с безжичен интернет и други наболели теми. Във видеоцентъра течеше лекция за глобалното затопляне и влиянието на слънцето. Инженер Тома Белев пък действаше като включен онлайн справочник за всички защитени природни местности в страната, срещаните животински и растителни видове, територия на простиране, време основаване, достъп… Оказа се че знае не по – малко и за отделните туристически обекти у нас: На колко години са  тракийските светилища в Родопите, кога за последно са реставрирани гробници в Тракия, Келтски ли са всъщност долмените в Сакар и още височинат и състав на язовирни стени…

В това същото време се строял язовир Цанков Камък на север от град Девин, който ще се свърже по река Въча с едноименния й язовир, подобрявайки рекорда му за най – висока язовирна стена на Балканския полуостров. Имаме близо година преди да го напълнят и преместят окончателно крайречния път Девин – Кричим. По този път се намирало и село Михалково, където водата извирала естествено газирана. В първия момент не можех да повярвам това, хайде в Девин по канализацията наистина може да тече същата минерална вода, ама чак пък и газирана да извира…

В училището по каяк потвърдиха същото.

cayaking Показаха ми всички каяци, от най – малките за начинаещи, до четириместните, които били най – бързи. „Една лодка колкото е по – голяма е по – бърза.” Всички бяха от пластмаса. Цената ме сащиса – около 900 евро на лодка. Едноместния се управлявал далеч по – трудно, през цялото време трябва освен да се гребе и да се следи за баланса. Доста от лодките в средата си имаха издадена нагоре част, около която със сгънати колена присядат гребците. Обичайната скорост на едноместния каяк в спокойни води е шест километра в час. Това съвпадаше горе – долу със скоростта ми на придвижване пеша по нанагорнище с раница на гръб. „ Да, обаче при нас почти няма напрежение!” с право ми отговориха, а иначе можело и по – бързо. Когато двамата си направили гонка достигнали до 16 километра в час. Четириместните лодки по принцип достигали и до осемдесет километра в час.
Показаха ми и каяк с оригиналната форма, само че разбира се не направен от животински кожи, както са ги правили Якутските племена между Сибир и Аляска.

Планината си каза думата и от сивото небе току започваше да вали и спира на пресекулки. Дали нямаше да се излее потоп, който да провали фестивала през задаващия се уикенд ? Хората не се притесняваха ни най – малко. Явно Родопите бяха оказали своето благотворно въздействие. Десетина души се засилваха по пистата, за „летящи пилета” и скачаха отвисоко в язовира с шумни викове. Не, нямаше как това чудно събиране да се провали.

AEon Flux psp

Отпивах на завършения от пръст и тръстика бар от планински пелин в дамаджана голяма колкото мен, докато се стъмни напълно. Отлежалата планинска жилка на виното  разгаряше приглушен плам, който пълзеше от стомаха ми нагоре към гърлото и обратно с всяко отпиване. DSC05531

William Orbit – Water From A Wine Leaf
Сцената все още бе празна, но музикалния нагон на будната младеж бе нахранен по несравним начин. Колю и неговия цигански оркестър бяха събрали и разпалили хората в училището по гайда до степен да тръгнат из поляните с цяла сюрия инструменти, песни и танци по пътя и да спрат край огньовете и импровизираните маси до кухни и барове. Там запулсира сърце на вулкан. Капките на дъжда бяха пресушени от танците на подскачащит, ритащи, пляскащи, виещи се живи хора с усмивки под отблясъците на огньовете. Всички се събраха. Барабани, тъпани, кавали и гайди, хороводи, начело на няколко хора наведнъж. Под звуците на Горан Брегович, балкански, фолклорни, че и западни мелодии хора от най – ралични страни разиграваха избилата им отвътре всепобеждаваща жажда за живот.

Асен, същия тип който знаеше всичко за барабаните на Африка, Америка и България,  поназнайвал и за Индия, дома на традицията Йога. Не бях запознат изобщо с йогата, но това което осъществяваше младия учител с пожелалите да упражняват и заредят телата си хора, определено имаше ефект. Доброволците до един откриваха неподозирани възможности на собствените си тела и сетива. Очите се затваряха в определени моменти. На някои от упражненията в обстановката на естествена природна тишина единствени звуци биваха определените подрънквания на непознати звънчета.

Beglika logo

През последните три дена на главната сцена музикалните фенове бяха зарадвани от познатите имена на творческите колективи Artmospheric, Global Vision Circle, HMSU – небезизвестните Климент, Миризма, Balkansky, а също и от гости от Австрия, Сърбия… както и цели три камиона французи и апаратура, сформирали цяла отделна втора сцена.

През повечето време на отсрещния край на голямата поляна се провеждаха всевъзможни игри. Бяха подбрани именнно позабравени, популярни в далечното детство игри на Кър, Чилик и Фунийки.

Кър си я спомням едвам едвам, оказа се че играта с два отбора в разчертано на части поле, които се бутат и хващат по пътя към крайната точка, си спомнят още мнозина. Само бях чувал обаче за така полулярния от времето на дядовците ни Чилик, или казазно иначе, родни вариант на бейзбола. Правилата бяха обяснени на всеослушание: С леко извит в края клон, наричан бата трябваше да се повдига от предварително изкопана дупка малко издялано парче и да бъде ударено във въздуха възможно по – надалеч. За моя най – голяма изненада още при първото ми участие в тази игра се превърнах в единствения изпълнил целта на двата кръга състезател.
Същинската кулминация се оказаха фунийките. Първата фаза бе направата на самите фунийки, полагаха се по десет на състезател. Всеки си направи и оръдия за стрелба от раздадените предварително срязани тръби с добавянео на подръчни горски материали. На два отбора бяха раздадени предпазни очила и бяха пуснати за петнадесет минути в гората да се трепят. Времето се оказа недостатъчно и нежелаещи да спрат, състезателите започнаха стрелба по мишена. В крайна смекта се премина към пръсване около миниатюрно бойно поле без прикрития на принципа всеки срещу всеки, така че всеки да се настреля и да бъде надупчен на свой ред до насита.

кърме

Привечер, край огньовете из лагера наставаше време и за ролеви игри. Този вид игри, или по – скоро етюди, се оказа, че могат да бъдат играни дни наред без да се излиза от един сценарий дори. Някой, запознат и опитен заема ролята на разказвач, който определя въображаемото място на развитие на действието, крайната цел на играта и пътищата, по които тя да бъде достигната. Наподобява до голяма степен популярните преди време книги – игри. Всеки от участниците си избира тип герой с определени дейности, както и свои силни и слаби качества. Свободата да бъдеш нещо, което пожелаеш определено оказва притегателна сила. В крайна сметка логично участващите зпълват образи, покриващи се със заложеното в техните собствени характери, а различията се проявяват предимно в модела на поведение и степента на съответствие между желано и постигано. За пореден път нямаще голяма отлика от истинския живот.

DSC05521

Хилядолетия наред продължава да няма по – приобщаващо нещо от огъня, както се оказа. До събраните горящи дърва се грееха и опознаваха куп хора. Бяхме навлязли във изконните природни дебри на планината, езерото, гората и самата човешка душа.

В продължение на тези няколко нощи на Беглика, няколко стотици глухари, бяхме наизлязли необезпокоявани в пълната прелест на пълноценни същества в естествената си околна среда и бяхме глухи за всичко друго освен за осъществилата ни се неподозирана обща мечта.

beglika2