Metamorphosis С JOEY BELTRAM – Машинистът и учениците

.!.

20

joey-beltram – the start it upПрез есента Ренесанц решиха да върнат назад времето, когато електронния звук бе звездата на прага на Милениума, представяйкиа новия фестивал Метаморфозис точно на средата на България, в Пловдив. Това обаче бе само тренировка, а решителния мач се състоя в събота, 11 – ти април в 11- та палата на Панаирния град.

Събитието наистина бе замислено като панаир. Панаир от диджеи и стилове. Към полунощ  вече 3 – 4 хиляди души от всички краища на България се бяха събрали в просторната палата. Цялото пространство  бе опасано отвътре с широки метални тръби. те всички се съединяваха в централния цилиндър отгоре, който се простираше по цялата дължина на залата подобно на тяло на самолет. Пръснати бяха и множество големи платна за анимацията, на които роботи, небостъргачи, черепи се движеха в ритъм с крайниците на тълпата.

dsc04411

Най – напред на пулта зсатана Клаудио Понтичели. Повдигна настроението с  малко по – твърди от очакваното звуци, после самите организатори Джакрок и Балтазар представиха кратък, но запомнящ се грижливо изпипан сет. В него бяха добре синхронизирани като смесване и подборка различни по стил и  звучене парчета. В този момент, когато вече аудиторията бе с приповдигнато настроение, на сцената за цели три часа застана Димас. Той от началото си до края съсредоточи Хауса си върху заигравки с тълпата. Редуваше спадове и издигания на мотивите…  ръцете и краката пълната зала. Сетът чу наподобяваше многократно излитащ и после кацащ обратно самолет. След него дойде реда и на Джоузеф Каприати и неговото виждане за цикъл….
То обаче, както и това на всички останали до този момент започна да се топи като пролетния сняг под лъчите … на очакването на  сета на Джоуи Белтрам. Американецът, който въпреки нееднократните покани така и не бе стъпвал досега на родна почва наистина дойде.

joey В абсолютно професионален и същевременно скромен стил Нюйоркчанинът по семпла фланела със запретнати до лакти ръкави, къса прическа и бели маратонки, приведе пулта в желания от него ред. След като извади на мястото на СиДи миксърите два грамофона редом със своя лаптоп, наведе глава с долепени слушалки, в разкрачена стъпка и започна:
Началото бе типично за безкомпромисния му стил – THE START IT UP Нещо като: Здравейте, това съм аз! Джоуи Белтрам……..                     и продължи все така безкомпромисно до самия край на може би най – изчисления чист и същевременно богат техно сет, представян някога у нас. Димас, Каприати и Понтичели бяха застанали кротко отстрани и поглъщаха всяко движение на “татко Белтрам” с високо вдигнати горе ръце. Всички бяха върнати не в първи клас, ами направо в  детската градина.joey-beltram

Подобно на деца бивахме изправяни пред безчет нанизвани и завръщащи се отново един след друг а после и едновременно, техно – пейзажи. Точно като деца пътуващи за първи път с влак с долепено плътно до стъклото лице, поглъщахме пейзаж след пейзаж. Машинистът караше с неизменната си вече двайсетина години “Белтрам – скорост” и  ни превеждаше през редове пластове  атмосфери, дълбини, върхове и кратери отново и отново. Просто приклещи невъзвратимо всички в поставените от него самия безброй коловози.

astrix

Астрикс бе за десерт специално за Пловдивските фенове. Чудото на съвременната психеделична Транс сцена, награди подобаващо тези, които бяха останали в залата към 7 часа сутринта. Скоростта на ритъма достигна крайния си предел едновеременно с изгрялото отвън над Марица слънце. Нов вид панаир пулсираше в утринта под тепетата и нямаше присъствал на него, който да не бе грабнат от поне един от артистите на фестивала до степен на пълна метаморфоза!

super819131411118112super10151super1631