Future Sound Of London- Dead Cities
Макар гигове като този на Трики (Tricky) да предизвикват пълен душевен хаос поне за няколко дни, нека се опитаме да разкажем реалистично за това убийствено изживяване.
Мрачният гений на трип-хопа бе придружен от инструментала на “Sweet Dreams” (Юримтикс) и надигаща се вълна от радостни крясъци.
Оттук нататък енергията вървеше само нагоре. Всяко парче беше по-дълго и по-истерично от предишното, хиляди гласове редяха римите заедно с Трики и Франческа (която впрочем изпя около половината концерт, докато Ейдриън Тоус скачаше и беснееше като обзет от демони по сцената). Налудничави жестикулации, напрапчиви думи – като приети от някоя халюцинация; ритми, бити с два микрофона по татуираните гърди на страховития корифей от Бристол; трупащо се напрежение в дълги тежки инструментали – това, а и още много други емоции доведоха почитателите на Трики до пълно сливане с музиката.
На сцената се вихреше пого, по края на тълпата хората стояха като хипнотизирани: имаше танцуващи и лежащи в тревата и въпреки това публиката реагираше като един, припявайки в транс подобно на античен хор.
Докато Трики разголваше душата си и подлагаше публиката на своите най-страшни кошмари, около него нещо непрестанно се чупеше, падаха стойки и микрофони, търчаха озвучители, в един момент звукът напълно спря за няколко минути.
“Светнете лампите” изкрещя певецът и всички бяхме брутално изритани от хипнозата. Последва безкраен и напълно шамански вариант на “Vent”, който отново ни понесе из мрачните и плашещи пейзажи в главата на шемета, и който очевидно не беше достатъчно дълъг за публиката.
След края на парчето крясъци “Breathe” запълниха поредната техническа пауза.
Концертът завърши познато – много вече бяха чували легенди за това какво точно се случва по време на прословутия кавър на Моторхед – “Ace Оf Spades” . Трики и групата му задърпаха хора от публиката на сцената и след като качиха около стотина, започнаха пого с тях. Напълно екзалтирани, музикантите и феновете се блъскаха, бутаха инструменти и апаратура и се прегръщаха щастливо.
За нас остана да определим как сме се почувствали след този катарзисен концерт, пълен с толкова красота и страх, колкото само едно пълно душевно разголване може да донесе.
Яна Пункина
ден втори:
За разлика от първата доста прохладна вечер на “Park Live”, петъкът се оказа адски горещ.
Към шест и половина – седем вечерта скачането изглеждаше немислимо, а единственото желание на повечето вече влезли в Колодрума беше да се размажат в най-близката сянка. Познатите парчета, които долитаха от сета на DJ Lord – титан от Public Enemy, радваха всички, но трудно можеха да мотивират някого да танцува.
Roots Manuva и групата му, хедлайнъри на втората вечер от фестивала “Park Live” в Борисовата градина в столицата, бяха посрещнати с луда радост на Колодрума снощи.
Британският рапър с ямайски корени, придружен от двама диджеи и едно МС, бързо успя да включи всички свои почитатели в гига си.
Докато от сцената се сипеха позитивни рими, съпроводени от джънгъл бийтове и импровизации на флейта, която единият диджей извади изпод пулта, публиката припяваше и подвикваше на подходящите моменти.
Личеше й: страшно се забавлява да участва в изпълнението на своя любимец.
За около час и половина Родни Смит, както е истинското име на музиканта, разля толкова обич от сцената, че когато концертът му накрая трябваше да свърши, никой не искаше да си тръгва, а по поляната на Колодрума още дълго ехтяха припеви от неговите парчета.
Ден трети:
Големия коз от последния ден беше диджеят с дълга коса – Газ Кобейн, от легендарната електронна група Future Sound Of London. (за тях и тяхното изкуство можете да прочетете, видите и чуете подробно в секцията ни artists)
Всички очаквахме много силен сет и го получихме, само че не веднага, защото, както Газ, каза на публиката, „първо нещо по-лежерно за загрявка”. Шегуваше се, че едва ли сме дошли заради него, но изпълнението му не остави място за любезна скромност. Началото на сета му беше с индийски мелодии и записана реч за любовта, минаваща плавно в песента на Битълс (The Beatles) “All You Need Is Love”. Продължението огласи мястото с един завлядяващ и ободряващ сет в тежката жега. Рехавата публика послуша стряскащи мелодии от блусменски електро-метъл до композиция с акустичка китара и хорово изпълнение на “Here Comes Тhe Sun” на Ливърпулската четворка. Електро психеделията завърши с индийски вокали в комбнация със “Sowing Тhe Seeds Оf Love” на Тиърс Фор Фиърс (Tears For Fears). Така Газ даде газ, впечатлявайки публиката, и като бонус дори развя косата.
Материалите са предоставени с любезното съдействие на MySound