R.O.B.T.F - Директор На Водопад
В продължение на три последователни дена HMSU, стари вече колкото и самото ново хилядолетие, построиха мост във времето и пространството, събирайки повече хора накуп край село Кътина от която и да е избирателна урна в изборния уикенд. С коли, автобуси и микробуси пристигаха бас тълпите на млада България и това не бяха гласуващи повторно избиратели, това бе вота на новото поколение.
И това не бе глас за тези или онези, а за обединение на хората: млади и стари, граждани и селяни, българи и чужденци.
В най – напредналите страни като САЩ, Япония и Германия например най – големите градове поотделно и в групи образуват така наречените мегаполиси… Възвишения, низини, поле, планина някоя, след това равнина – и всичко това град – квартали, светлини, улици, хора, сгради и магистрали. У нас столицата ни, обитавана от два милиона гласоподаватели, ширнала се из полето
в продължение на три дена се разпростря идо Стара Планина на север.
Новата градска култура бе пренесена повече от успешно на фестивала в подножието планината. На мястото на скоковете с бънджи от миналата година бяха предвидени две зрелищни състезания. Надпревара между Графити артисти и турнир по хек на отбори. За първото място между свръхнатоварения турнир с малката плетена топка имаше и атрактивна награда, “извънземно” поколение автоматични кокили! Призът бе показван обстойно през цялото време. Присъстваха и неизбежните джаги и компютърни игри. Единствения минус, който нямаше как да бъде отминат от посетителите бе стряскащата липса на течаща вода.
За пореден път набралия скорост екип на HMSU даде шанс на прохождащи артисти чрез организираното предварително състезание с онлайн сетове и поле за изява на сцената на победителя.
Това обаче, което се оказа най – силното в програмата на тридневния ДръмЕндБас международен събор, не бяха малкото или повече водещи артисти от Великобритания и други чужди страни, а родното българско участие и по точно излезлите поcледователно в следобедните съботни часове
Kliment, Apo & Nevena, R.O.B.O.T.F. и Balkansky feat. Ruth
Този път събитието не беше центрирано окло един водещ гост, а между повече на брой, по – малки имена от чужбина и всичко най – добро на родната сцена и то не само в бас областта. И Климент и Кух, най – популярните в момента български електронни творци, заложиха на по - експериментално звучене (като например смесване на английски, ямайски и български речитатив или чист и непрекъснат Майкъл Джексън по случай смъртта на гения), а пък гласа на Невена залиташе приятно дори в латино ритми.
Големият пирон на фестивала обаче забиха бандата ветерани от R.O.B.O.T.F. Трите стари кучета бяха тези, които вдигнаха публиката наистина. комбинацията от умение с инструменти и пулт, добрата сработеност и най – вече контакта с аудиторията и лежерното поведение на сцената доведоха до единствените бисове! Единствени не само за събитието, но и въобще за изяви от този род точно у нас…
Няма да бъде забравено как след допитване до хората отпред, бе специално усилен технически и чисто физически барабана, а в разгара на изявата фронтмена скочи долу само за да подаде запокитената до сцената футболна топка.
Организаторите раздадоха предварително подготвени тестове с въпроси на посетителите, интересувайки се какво има за подобряване и въвеждане в бъдещите изяви….нещо като матура но без оценка за градските юноши. Това желание за самокоригиране, така чуждо на родните ни политици, няма как да не води до добри резултати и занапред.
А що се отнася до комуникацията и “бездната” между това ново градско поколение и обръгналите жители на село Кътина, такава нямаше. Всички заедно сновяха из гората, по маси и пейки, любуваха се на гледки и беряха ядивни гъби, пиеха заедно вода, бира и ракия под звуците на музиката.

November 28th, 2010 at 23:20
exaaaaaa ..