Tiesto превърна Слънчев Бряг в Ибиза

 

Саунд вълните извират ударно от плажната сцена точно на средата на ивицата на Слънчев бряг, заобиколени от светлинен букет, там край вливащата се в морето рекичка до дюните, понасят се по гладките като огледало вълни, сред доволно цапащи нощем  в морето хора, прецепват през следващата линия – тази на акостиралите за партито яхти, засилват се едновременно с изчерпването на нощта – нямат никакаво намерение да спират поради свършването й, устремени галят едновреммено с вятъра първите рибарски лодки, излезли в морето по трети диджеи (наместо петли), стигат до самия край на залива във финалния разстег на Стара Планина след Свети Влас и Елените, там се срещат над нос Емине с раждащото се в унисон оранжево топло светило, и подгряти, биват подгонени наобратно, разгръщайки се като във ветрило през всички улички на стария Несебър, промушват се като ято гларуси с протяжен крясък между дървените перила, изсечените грубо павета и старовремски фенери, завъртат мелницата насред простора и се завръщат обратно на обляния в слънчева светлина плаж право в танцуващите тела.

Tiesto напълни плажа пред Какао в петък, изпращайки в екстаз няколко хиляди влюбени в модерния прогресивен транс фенове. Хората и не искаха нещо друго. Това е и неизменниня психологически ефект на транс звученето. Разликата е само в степента на задоволството, а тя се определя от качествата на артиста на сцената… сега определено нивото бе най – високо.

Извисяванията в честотите наместо да намират своя отдушник,   дебелата  бас подплънка, просто продължаваха. Усилване и усилване или просто удължаване на отнасящия мотив. Без спиране. Без прекъсване. Без край. И когато хората пред пулта в пясъка вече свикнеха да не очакват нищо по – различно от това, когато вече им беше все едно, тогава ги зариваха удвоени и утроени вълни от същото.