JOHN DIGWEED – Спасител на плажа

John Digweed

john

Метрополис удрят рядко, но яко! Джон Дигуийд на плажа в Бургас.

Дигуийд се оказа за пореден път връх.

Край извисяващите се корабостроителници на пристанището, към два часа настроението се бе сгорещило достатъчно. Тогава семплия вглъбен английски хаус корифей зае пулта и доразпръсна последните остатъци озонов слой.

Джон не разговаря с никой, нито се снима или даде автографи преди и след своя четиричасов сет.Човекът просто не е от усмихнатите или словоохотливите!

Както при всяка своя изява, той заходи пределно последователно в своя запазен стил с плавно смесване на продължителни еднородни парчета с  дълги, удължени и доудължавани на място мотиви. Сепарета, подиуми, плажа, брега и морето биваха замеряни с равностойно перфектни овали от звуци, пoлитащи волно като чайки над морските вълни надалеч, разстилаха се, обгръщаха като бриз, галеха с повтарящи се ласки отново и отново, поотдръпваха се току за момент, само за да се завърнат отново подобно на перестите облаци на задаващия се изгрев, докато всички загубиха представа за време.

Ако не бе толкова романтичен ефекта Дигуийд, някой съвсем оправдано би си помислил, че зад пулта няма как да стои човек. Колкото и неща да смесваше, го правеше плавно до степен на автомат, на робот. Никога не можеше да се определи дали даден мотив е част от настоящо парче,  от минало, или от следващо. А те всички си приличаха до такава степен, че присъстващите забравяхме имало ли е смяна н атракове въобще!

И точно, когато всички бяхме унесени вече до самозабрава, мълчаливия магьосник неусетно вдигна темпото с настъпване на зората. В последния час от представлението махаше и се усмихваше на тълпата, която шляпаше във водата.

 

2

Накрая, подобно на удавници край шамандура, навалицата не искаше да го пусне. Но и нямахме сила да го спрем – прекалено изтощени бяхме от задоволство.