Nightmares On Wax after live Alice Russel

Nightmares on Wax – les nuits

wax

След топлото елегантно „насмитане” на цялата зала Универсиада от мощния глас на Алис Ръсел купона „музика за душата” продължи” с пълна сила.

Организаторите явно бяха изчислили  и съчетали всеки един детайл от двойната програма, прехода бе възможно най – плавен , а настроението приповдигнато безгрижно. “Kошмарът” продължи все така под акомпанимента на все така безупречна цветна анимация и цял бенд на живо, в който се отличаваше едър афро бек вокал, но с основните прилики на сцената дотук.

Джош Евлин бе един весел, вихрен и неуморим „Тасманийски дявол”, който не спря да миксира, пее, скача и танцува през цялото време, независимо дали беше в комбина с двамата си „брас-та–раста” едри помагачи с глас или оставаше само с барабаниста стоик отзад в дъното. Лесно бе разпознаваем и по „задължителния „ си нахлупен фин каскет, докато подвикваше ведно с колегите си: „Right Here!  Right There!”. От самото начало още напипа сърдечния фънк ритъм на присъстващите и така откараха в един пулс до към полунощ.

В залата, която бе окъпана в кехлибарените цветове и мирис на Бушмилс, тълпата се състоеше изключително от хора, които просто знаеха за какво става въпрос – тачено звучене, което рядко са в състояние да чуят извън вкъщи или някой задушевен, но по – тесен и пуст пиано бар, знаеха и как да си го вземат – гощавайки си душата в танц и извивки богато, ала без излишна припряност, надлежно узрели с възрастта, облеклото, страстта, потеклото.