bgelectronic.net

  Saiko-Pod

 

Снощи, шести ноември,  в София се разигра нещо като световното първенство по Транс. Фенове от различни краища  на страната, любители на две основни съвременни направления в транс музиката се разделиха на два лагера като в навечерието на голяма военна битка. „Сражението” обаче бе със звуци.

 В Ялта гост бе Ferry Corsten, една от звездите на най – популярната в световните класации Холандска школа редом с Tiesto и Armin Van Buuren. ( нещо като футболния тим на тази страна отпреди години с Гулит, Марко Ван Бастен и Рийкард).

 В Парти Центъра на четвърти километър пък на гости дойде Atmos, лидера на Шведския отбор, наложили се през последните години по оупън еър фестивалите, с по – некомерсиалното и стабилно авторко звучене. С него бе и колегата му и собственик на лейбъла Digital Records, Peter Digital.

 

Това бе сблъсък и на културите на два типа музикални любители у нас. Едните бяха млади хора, които харесват наложили се по радиата  хитове в съчетание с емоцията да ги чуят на живо. Те си бяха купили предварително пропуски за Фери Корстен. 

  Знаеха точно какво конкретно искат да чуят. И независимо дали самия сет на диджея е сполучлив (като Тиесто на морето) или не (като Paul Van Dyk в Зимния Дворец пролетта), са неизменно доволни накрая.

 

Другите бяха с по – задълбочен и датиращ отдавна интерес към електронното звучене. Те могат да бъдат видяни лятото не на Какао Бийч, а с палатки на в планината. Доста от тях се познават добре. Между тях има не един и двама артисти. Те очакват неочакваното… всеки път… авторска музика, лайв – сетове, арт – украси, пърформанси. За последното отново всички бяха поставени „на колене” (някои фотографи и фенове дори буквално) от неземните Naria Inri Magaria. Нестинаркия колектив от двайсет и първи век отново, както и пролетта на партито на Vibrasphere, поднесе невероятен спектакъл. Този път освен огнени факли представиха и въздушна балетна акробатика в съчетание с индийска оригинална музика на живо.

Това се случи между подсъзнателно възнасящия лайв на „Дишам” (страничния несамостоятелен проект на Kliment) и начеващия Атмос към два часа.

 

По това време в Ялта започваше Корстен. Там основните спонсори Марлборо привлякоха доста внимание с „хода на Ферарито”: Последен модел от легендарнта марка автомобили, разбира се в червено, бе паркиран пред заведенето до подлеза на Ректората. Всички посетители на партито можеха при закупуване на пакет цигари Марлборо да спечелят десетминутна разходка с „асфалтовия самолет”. Отвреме навреме някой усмихнат излизаше бавно – бавно и се качваше на предната седалка до шофьора пред многобройните камери преди да се включи в нощното движение… с бая.

 „Разни хора, разни идеали!”

 Но не толкова различни изглеждаха двете картинки като звук. Холандеца се съобрази отчасти с хаус – уклона на мястото, а четири километра по – нагоре по Цариградското шосе (на една минута с Ферари) двамата шведски център – нападателя, Атмос и след него Питър Диджитъл, редуваха Транс припукванията (вечната Keine Aber Doctor) с минималистично хаус темпо (Timo Maas например). Посетителите нямаха нищо напротив. Хора и диджеи се бяха свързали в скачени съдове, които си подаваха взаимно емоционален заряд, и като порив, а след насрещната реакция, и като като задоволство.

 

За връзката артист – хора, идеи, стилове, звуци можете да прочетете в интервюто на Шведския капитан – победител, Атмос.