Кукуригу от 2009 – та в 2010 – та с H.M.S.U. и Renesanz

bumbuphone

dancing society

Столичният парти център 4 км” за пореден път се оказа събирателната точка на кипене за най – много на брой празнуващи софиянци, за което съвестно се бяха погрижили с обединени сили отборите на Renesanz и H.M.S.U. в новогодишната нощ срещу 2010.

Точно бяхме започнали да забравяме, че превърналото се вече в култово заведение всъщност има три зали, способни да вместят печелившото уравнение с пулт за диджея, дансинг за феновете и бар за спиртни флуиди.

Основното помещение – най–голямо и с най–качествено озвучение, бе предназначено и занай–търсеното в момента звучене: минимъл. Хаус минимъл – на моменти – леко техничен… Това бе и най –препълненото място по време на партито както през 2009-а, така и през новонастъпилата 2010. Подборкта на родни и чужди диджеи там се оказа успешна – те си влияеха един на друг, а заедно – върху публиката. На моменти избухваха лекичко, точно както маниаците най–отпред пред колоните, които въртяха глави с разфокусиран в окръжности поглед  или протягаха ръка да „чукнат пет” с диджея.

Ключовият момент бе спирането на осветелението за минута – две (може би умишлено) и основният  гост чичката Koen Groeneveld  с неувяхващ ентусиазъм осветяваше сиди-плейъра с джиесем. DSC09439

Малката зала – отляво на входа, бе за пореден път пълна: през цялото време левенти и девойки в пъстри одежди пърхаха с крилца като индианско племе,  танцуващо за призоваване на дъжд трето поредно денонощие. Да, това бе техно залата, хард техно залата, за да бъдем съвсем точни.

Интригуващо протече вечерта и в третата зала – ниската широка, запазена за случаите на големи гостуващи имена. Да, и тази вечер бе доминирана от Господин Бас, а не дръм-ен-бейс. Дръм-ът беше избягал в резултат на повикването на бесните басъри Silent Witness  и Bazdee .

Следва да се отбележи, че H.M.S.U. – аудиторията бе празнувала настъпването на Новата 2010 докъм първи петли всъщност. Чак тогава се напълни пространството пред пулта с тежкия дим от малките маршируващи роботчета. Ротата им бе подложена на масивен обстрел от усъвършенствания германски супербас – танк.

DSC09441Бийтовете на Bazdee бяха непрекъснати картечни откоси. Сред тях на моменти басът извираше с мощни изстрели на танково оръдие. Чаровната му приятелка горе на пултa, в края до колоните, изглеждаше като монтирано на рамото лазерно оръдие, с което „Хищникът” трепеше навремето младия Шварценегер в гъстата неприветлива джунгла.

Между другото един отцепил се взвод роботи провеждаше военно учение с хардкор в малката техно зала в ранните часове на новата „антикризисна” година.  Нахъсани млади ефрейтори и сержантчета от “Gamma Core Records  – родният хардкор лейбъл  явно бе поел управлението на място. Диджеят на пулта играеше ролята на водещ, налагащ кукуригу – вестител на утринта, годината и пълното затъмнение:

-Айде! Къде сте, бе?!

DSC09413