За душата на Боб Марли

 

Отварям сънени очи, още са зачервени и натежали от часовете покой. Надигам се и захвърлям ризата, излизам навън гол, бос и пиян от вечното лятото край мен. Не съм гладен още – поглаждам доволно корем и се оглеждам отново доволен.

Край олющените ниски бели и жълти стари сгради са насядали мнозина. Постоянното и м кротко присъствие се вписва естествено със самата мазилка. Шапките, които задържат дългите им плитки не са толкова пъстри на фона на стелещата се навред лека мъгла. Тя не е много гъста, присъства навред из целия остров, особено сутрин, но скоро ще се разстеле, щом я подгони Карибския топъл утринен бриз.

В двора на съседната къща двама старци без зъби играят на домино. Единия кротко отпива от чаша ароматно кафе, тъмно кафяво като спечената му кожа. Другият е свалил растафарианската си шапка, навярно не се е разделял с нея от 60 – тте,   когато за пръв път, все още млад я е носил по първите реге концерти в родния Кингстън, да – тази шапка е стара, и унесен в мъгливата утрин си свива сръчно цигара от само едно голямо, направо огромно, ароматно тютюнево листо.

Насочвам се към лагуната в края на квартала. Към  неспирните вълни ме носят краката. Тънките високи палмови дървета тук са поддържани. След две пресечки на едно от дърветата  виси на въжета работник  с дълго мачете, с което подрязва изрядно увяхващите листа, така че да се свият твърдите им наченки със самия сив ствол. Стволът се прегъва под напора на бриза, но ветерана с острието не се олюлява, продължава спокойно работата си – чака го цяла редица дървета надолу по улицата.

Ето я и крайбрежната горичка.  Тук палмите са дебели и ниски, а пищните им клони стигат досами земята – сякаш самото дърво е с буйно поникнали расти. В сянката му се гушат влюбени двойки. Сядам под дебелата гостоприемна сянка с една голяма наливна бира. Изстисквам цял зелен сладък лимон вътре и отпивам протяжно. Като нежния крясък корморан, който се носи ниско над водата.

И сега по пътеките към плажа по павилионите е пълно с туристи. Сергиите са отрупани с ръчно изработени изделия: тюрбани, пъстри шалове, оцветени и изрисувани раковини, гривни и гердани от кокосови тресчици, прибори  направени от кости на риби, всякакви видове барабани, дайрета и маракаси – всеки кънти различно.

По – надолу на импровизираните сцени текат представления, всички танцуват – купона не спира никога. Регето оглася гората и цялото кряйбрежие по – плътно и от слънчевите лъчи. Момичета препасани с палмови листа и с по две свързани кокосови черупки на гърдите извиват кръшните си снаги в пълен синхрон – младостта умора няма, края й не се вижда.

Босоноги хлапета са плъзнали навсякъде. Обсаждат туристите още на кея, някои даже плуват и се качват на пристигащите яхти още преди да са акостирали.  При слизането си на сушата белите хора вече са в плътно обкръжение и дори да искат не могат да се разделят със свитата си и така  цял ден. Доста от тях дори плащат само за да се качат на някоя от изнемощелите от годините, улова и поколенията рибари, дървени лодки.
Отзад залива проблясва в хиляди цветове, заслепяван от пурпурните лъчи на залеза. Петна от различна на цвят вода – от синьозелено до най – чисто бяло, се нареждат и разместват неспирно като калейдоскоп.

В началото на един от дървените понтони няколкогодишно хлапе надига с две ръце високо над главата си току – що разцепен на две кокосов орех и излива свежия сок право в гърлото си. После захвърля останките на плода и се затичва с все сили право напред с пъргав бяг по немощните дъски.  Косата му още в тази ранна детска възраст е толкова буйна, че се налага да бъде връзвана. Но то я носи свободно, разпиляна от вихъра на порива в широко ветрило от кичури все едно е животно в разцвета на изконната си природа. Достига максимална скорост. Отлепя рязко крака от края на понтона и увисва за миг във въздуха. Застива над топящото се морско огледало с широко разтворени във въздуха крака над главата си по пътя към очакващите го топли вълни на Ямайка.

Хоп! Изведнъж се събуждам. Оглеждам се наоколо – в Парти Центъра на 4 – ти километър съм…  сега си спомням – празнува се рождения ден на Боб Марли навръх Задушница.