Renesanz: System Error – Заводски Xляб

 

Къде отиде ти така горещо така любвеобилно, къде изгуби се любимо твърдо техно ?

Години минаха от пика на електрониката в България. Седмиците и месеци без парти, което да смаже добре кокалите ми, летяха като години, като векове, като ледени епохи, в които чистия минималистичен машинен звук отмря подобно на динозврите, за които знаем само от останки.

И кой друг ако не Ренесанц се решиха на смелия ход да направят техно парти. На фона на минимъл хауса, на електро хауса, на тек хауса и на не знам къв си още хаус, обсебил цялата империя, те насадиха бъг, който да изяде отвътре системата ! Партито бе на 4 – ти км и бе под заводския термин System Error. В нощта на 5 – ти срещу 6 – ти март в парти центъра, производителността на машините бе добра.

И в двете зали Техно. Рудник със самородно техно, чисто като изкопан необработен още скъпоценен камък от находище на позабравена, излязла от употреба ценна преди време руда. Само отвреме навреме го прорязваха жилки хард („факинг”)кор. Все пак след като Продиджи осъществиха „гейм оувър” миналата година и с новия си албум върнаха всички да повторят класовете по рейв, хардкор сцената у нас се роди от пепелта в образа на родния лейбъл Gamma Core, с артистите от който Балтазар и Джакрок работят вече не за първи път на сцената.Именно в по – малката зала бе претъпкано като в кошер с превъзбудени млади пчели още отпреди полунощ до светло. (ако ги оставеха там и до следобед щяха да си откарат.) Там Гамакорците върнаха лентата назад към годините на Индиго и бесния Ради, който крещеше на разцвилилите коне да препускат по – бързо в импровизирани паузи между гонещите се цикли.

В по – голямата зала бе по – просторно за танцуване, а предпочелите я имахме щастието да се насладим на най – чистия в техническо отношение звук на техно парти у нас. Funktion One – бъгът в системата бе всъщност ъпгрейд. Колоните и преди бяха попадали на 4 км, но никога на техно парти. Двамата виновници за това, се настаниха повече от удобно между въпросните колони и извадиха свръхкачество, което направо не може да се коментира другоядче освен като световно ниво. Излишно е да споменаваме сработеността им, едновременно (преплитането на ръцете по мишпулта) и последователно (редуването им). Мога само да отбележа че това , което предложиха за един час зарадва дори самите тях до степен от кеф накрая да заредят и за свое собствено удоволствие вечния Джоуи Белтрам (Ball Park).


Отговорът на нечуваните по тукашните ширини четирима латино гости , които застъпиха  към 1 и половина бе подобаващ… всъщност те просто не отстъпиха. Най – напред бе тандемът A. Professor –  DJ Murphy, мацките Cazenave и Lopez през това време снимаха изпълващата ги обстановка наоколо, после към 5 ролите бяха разменени. Професорът зареждаше траковете от лаптопа си, поддържайки равномерно, не прекалено тежко темпо, а пък Мърфи още от самото начало изкова в главите на всички своя „закон” – мине ли известно време плочата има нужда от скреч. С плочите отдавна бяхме отвикнали, от скречмастъри също, а пък такова ниво на скречване аз поне не бях виждал. Те там в Бразилия явно имат талант не само за футбол.

 

И тогава някъде влязох в малката зала. В АДА. Тела с фланелки с черепи,  с потници, пот, плитки, шорти, кецове, татуси, един до друг, върху друг, пърхащи в ритъм с конвулсия, която веднъж събудена, не може да бъде възспряна. Епилептична аеробика за средо напреднали „Роботизация 2010” бе водена от най – изкривеното същество (нямaм в предвид само човешко), което някога съм съзирал – зоологическите градини пасти да хапнат и да ме прощават.

На пулта имаше скелет, навлякъл тънък слой човешка кожа, колкото да получи номер в концлагера. Една голяма клоунска уста , замръзваща в избухванията на баса в маска на най – чист ужас, която регресира в мумии пред себе си, една уста наместо глава.                                                            Мексиканският демон Acid Flux поглъщаше леш.