Стая С Огледала – Mauro Picotto в Yalta

 

 

Jay Kay – Belfast Kiss

В събота зад пулта в Yalta ще застане резидентът на обявения за № 1 клуб в света Space Ibiza, машината – Mauro Picotto.  Нека си припомним визитата му преди година за рождения ден на Ялта:

Клуб Ялта, най – реномираната дискотека в столицата,  отпразнува деветнайсетия си рожден ден.

Както повелява традицията им, честването продължи две вечери, както с обичайни резиденти – Juan Alvarez и Liubo Ursiny, така и с чуждестранни гости – Stefane Pompougnac и Mauro Picotto.В случая с французина Стефан Пумпуняк, родните Ялтенски светила зад пулта спасиха петъчната вечер с уменията си.

Така се започна и в събота, Хуан Алварес ни накара да забравим, че има нужда от друг артист.

 


Но точно в един и половина след полунощ застъпи скромния като държане Мауро Пикото. Една от малкото звезди в хаус музиката, съсредоточен в изявите си на живо за сметка на албуми, миксове и клипове. Той вече бе идвал веднъж по покана на Ялта за Солар в зала Универсиада преди повече от година и явно добрите спомени оттогава го накараха този път да покаже докрай на какво е способен. Навръх рождения ден на заведението всички присъстващи бяха пренесени още с първото му докосване на непознато ниво.

Изведнъж мъглявите валма дим в Ялта се понасят по – бързо. Това са звуците излезли от колоните всъщност, изстънели колкото карфица, още по – тънки, неуловими за окото брънки в самата реалност. Влизат без всякаква съпротива в ушите ми. Със скорост по – висока от тази на светлината преминат навътре в мозъка ми. Лазят по стволовете на невроните ми, стигат центъра на мозъчната ми кора. Всичко това разбирам само в един миг – колкото трае удар на баса. Дум! Мозъчните ми клетки започват да излъчват всички заедно в едно общо цяло , както никога досега. Наслагват се ритми един върху друг с безупречен резонанс, чувствам неизпитвана никога и същевременно странно позната наслада, все едно протягам след дълъг сън.
Nic Fanciulli – 20%

Неусетно кога италианския диджей е изсипал тонове тракове от най – висока проба свръхкачествен минимъл хаус без дори да помръдне. За разлика от болшинството си колеги наслагва вокалните парчета не с инструментални, а с други вокални, при това не само по два наведнъж. Поради майсторското смесване обаче не ни е съдено да сме в състояние да определим точния брой мотиви.

Това бе само момент от сета му. Или може би бе цял един друг сет. В Ялта ли сме още ? Коя година сме ? Пикото си е на пулта. Все така съсредоточен. Музиката започва да се катери и спуска, ала Мауровото виждане за издигания и „освобождаване”на баса отново носи оригинален оттенък.

Превключвам на друга своя турбо версия, захранвана с бас. Тя развива скорост мъчително сладко и бавно, но за сметка на това няма лимит. Чувствам се като чаша, която се пълни догоре и готова всеки момент да прелее. Задава се момента на изригването, да, ето го, наместо избухване обаче, достигналата до ръба на възприятията ми вселена продължава в равномерно ритмично клокочене. Точно съм провесил глава през прозореца на влакчето из нервните ми коловози в спокойно опиване, когато всички звуци се обединяват и с една обща комбинация ми дават мат. Да, влака просто бе влязъл в твърде дълъг тунел и когато вече бях свикнал с това състояние, ме удари рязкото излизане отново на светло, под небето на баса. Бомбата е със закъснител. Не избухва с изгарянето на фитила, а доста след това, когато всичко се е успокоило вече. За сметка на това експлозията не спира, не отминава, а избухва отново и отново.

Доста след началото на одисеята си Мауро изпадна наново във вокални серии със залязващо темпо. Гласовите намеси бяха малко на брой, вече просто добавка, която ту бива долавяна, ту не съвсем. Хор от шепоти, обяснения, викове на радости, победи, обещания, молитви от разни континенти и векове. Поредица илюзии в отраженията по лъскавите матово черни плочки на Ялта.

Невроните ми се трансформират в милиони огледала, които препредават изображения едно в друго. Плувам в океан от огледала , в който отекват върволици от отгласи. Ехо след ехо.