Петият студиен албум на The Prodigy – “Invaders Must Die“ , който излезена 23 февруари 2009 влезе в класацията за албуми “Billboard European Top 100” директно на N 1. Чартът се образува спрямо класациите по продажби в 20 европейски държави. Само за първата седмица са продадени над 100 000 бройки, с което „Invaders Must Die” стана най-бързо продаващият се диск до този момент през 2009.
The Flash Player and a browser with Javascript support are needed..
Това е един от редките случаи на Триумфално завръщане на Властелини от рейв – епохата в началото на 90 – тте. Няколко пича, на които ама въобще не им пука какво се харчи в момента, правят каквото си искат и както го правят на хората им пука и се харчат яко в момента.
Как обаче се стигна дотук и кои бяха тея пичове и да припомним откъд етръгнаха с гръм и трясък още от самото начало….
Преди двайсетина години преждевременно развития мозък на младежа Лиъм Хоулет от градчето Брейнтри в Есекс в добрата стара Англия, който свирел на пиано пред родителите си, а слушал тайно хип-хоп и есид хаус в спалнята, родил десет парчета. „Подвързал” ги посредством сикуенсър Roland W-30 и пратил демото на XL Recordings.
Тогава това е най – голямата звукозаписна компания за електронна музика в страната, която заедно с Белгийската R&S издава и популяризира млади Есид Хаус артисти. Времето, в което започват да набират сила бесните тайни ъндърграунд рейв – партита.
И ето че през февруари 1991 XL издават на 12 – инчов винил дебютния му сингъл катоWhat Evil Lurks. Името на проекта си – Prodigy, той избира в чест на първия свой аналогов синтезатор Moog Prodigy, а самото значение на думата е чудо, феномен, най-често в смисъл на “дете – чудо”. Името оправдава избора веднага.
След това първо издание „детския” глад на рейвърите става неутолим. Отпечатани са официално едва около 4 000 копия, но броя на последвалите ги пиратски буутлег издания е поне двойно по – голям. В Холандия, на хардкор ориентираната денс – сцена едно от четирите парчета от винила – Android, жъне моментален успех, а сингъла бива издаден от лейбъла Torso. На острова по това време излиза като втори сингъл подборка начело с друго от включените в дебюта парчета – Everybody in the place, а парчето G Force (Energy Flow) попада в компилацията Kaos Theory Volume 1.
По това време Лиъм Хоулет започва изяви на живо като за целта привлича в проекта своите местни познати Кийт Флинт и Лирой Торнхил.
Първата им публична изява е в клуба „Четири аса” в Далстън, Лондон. Докато Лиъм е зад пулта, високия чернокож Лирой забавлява публиката с удивителните си танцувални умения, а дългокосия Кийт, освен че танцува обладава и сценично присъствие до степен, позволяваща му да „насъсква” аудиторията допълнително с микрофон в ръка. Това ясно се вижда и в клипа на парчето Charly.
Това е и третия им сингъл, издаден същата година и който се превръща в най – големия им хит до момента в рейв – средите. Доказателство са и различните ремикси, които биват направени от доказани имена в жанра като Джоуи Белтрам. На жаргон „Чарли” ще рече кокаин, а семпъла “Charly says..” e взет от реклама за детски продукти и в комплект с целите им текстове и поведение пред тълпите от рейвъри кара критиката да не ги възприема сериозно. Ъндърграунд хардкор – сцената бива заклеймявана като „хлапашки рейв”, а законодателната власт приема мерки срещу буквално подземните рейв – партита.
Продиджи обаче показват, че имат сериозни и дългосрочни намерения. През 1992 те издават първия си студиен албум Еxpеrience („Изживяването”). Това е едно от малкото изключения, когато рейв изпълнители се оказват достатъчно сериозни за себе си и издателите, че да съставят цял албум. По време на записите към групата се присъединява като пълноправен член и МС – то Maxim Reaity.
В плочата личи по – широк спектър музикални влияния – рага ритми, променени до неузнаваемост джаз семпли и вокали. Групата иронизира своето бъдеще със заглавието Death of the Prodigy Dancers, но то съвсем не е мрачно. Следват и синглите Wind it up („навий го”) , Fire, както и най – успешния Out Of Space . В запомнящия се хит основна роля играят семпли от 70 – тте години.Лиъм използва „I`ve been sended to outer space to find another race” (изпратен съм в космоса да намеря друга раса”), взет от 20-тина години по-старата Chasing the Devil на Max Romeo and The Upsetters.
През 1993 лидера на формацията, който не спира работа в студио нито за момент (сред ремиксите му се нарежда и Religion на Front 242) издава и самостоятелна плоча Earthbound I като анонимно “white label” издание, а след успеха й, преиздава и официално като сингъл на Продиджи One Love, по името на включения вътре хит. Стига до номер 8 в Обединеното Кралство.
По това време ерата на есид – хауса приключва. По – големите имена от жанра зарязват неофициалното семплиране и ремиксиране, отварят или се присъединяват към току-що основани официални техно и транс лейбъли, а нелегалните рейв – партита биват прекратени под натиска на полицията в Холандия, Англия и Ню Йорк.
И именно в този момент, 1994, Продиджи издават своя втори албум Music For The Jilted Generation, който влиза в Британската класация директно под номеп ЕДНО. Както е видно и от името, а и от стилизираната обложка това е епитаф, надгробна плоча на цяла една епоха, на едно „подземно поколение”.
В клипа на хит-сингъла No Good, се разкрива съществуването на един необикновен черно – бял „подземен” свят в характерни порутени помещения. Там се веселят и танцуват странни наглед индивиди, докато голия Лиъм методично събаря с огромен чук стена.
Една стена наистина бива съборена.Парчето се появява сравнително често в клубове и телевизионни ефири през 1995. През същата година е и пробива на Джош Уинк с Higher State of Consciousness, а след това идва и саундтрака на Трейнспотинг, както и комерсиалните пробиви на формации като Underworld и Chemical Brothers. Рейв движението от своя страна се масовизира и залива всяка година улиците на Берлин по време на Парада на Любовта. След средата на 90-тте посетителите на ежегодното събитие нарастват на повече от милион.
Продиджи видеокасетата Electronic Punks, включваща клиповете и някои от зачестилите им изпълнения на живо. В песните им, все повече оригинални като текст, се появяват и китари (Vodoo People, Break & Enter).Към групата се присъединява и китарист за изявите на живо.
Но какво ще предприеме групата на фона на новата си известност. Вече са успели със смесването на Рейв и хардкор, двата им албума са златни, десетина техни сингъла влизат поред във топ 20 на британските денс класации.
Година 1996:
- На екрана на всички музикални телевизии не знайно как се озовава човек – бомба. Заредения с взривна енергия е Кийт Флинт. Зрителят гледа пънкар с черни сенки и пробит със сребърна халка нос… обръсната по средата глава, от която стърчат от двете страни на темето кичури огнена коса. Той гледа от екрана без да помръдва до момента, в който в мрака около него започват да проблясват бели светлини и се вижда, че е в тунел на метрото, което се задава зад гърба му. Носи дебел пуловер в цветовете на Американското знаме. Зад него проблесват светлини от идващата мотриса, а той се плези, тича и отвреме на време търка яростно с ръце щръкналите си два перчема. Също така се опитва да реже с флекс релсите на фона на брутални музикални мотиви и текст с име Firestarter („Подпалвач”).
Никой, дори самия Кийт Флинт не би повярвал години преди това, че ще се появи с този невиждан имидж… както и цялата група Продиджи
…Да, те вече са група в истинския смисъл на думата. Вкарали и рок, и пънк мотиви в студиото и на сцената, те правят нечувано до този момент смесване между жанровете. По – точно въобще не признават съществуване на такива…или на каквито и да било граници. Впускат се смело в бъдеще, непознато на никой до този момент. Всички са на мнение, че не им липсва колорит…както и размах. В края на същата година се завърта и следващия безподобен хит -Breathe . “Breath the pressure, come play my game I`ll test ya”.”Вдишай напрежението….” – заповядва агресивния глас на развихрилия се фронтмен, докато жълтите втренчени очи на Макс Риалити просветват! – и всички се подчиняват.
Продиджи предприемат мащабни турнета без дори без да издадат дългосвирещ албум. След Англия и Европа, Щатите също са подчинени. Оглавяват фестивала Лолопалуса. Класациите са покорени от само два хита, като телевизионните зрители придобиват чувството, че ги гледат по – често от самите екрани на собствените си монитори. На дансинга като че ли са по – редовни от самите диджеи. Никой не е в състояние да определи с думи какво точно е това, а новообразуваните кохорти от фенове, не могат да бъдат преброени. От ерата на Алтернативната Гръндж – вълна не е имало такава популярност. При това едно -единсвено име – Продиджи. Без аналог.
Формацията възприема и ново лого с образа на черна хлебарка. Имидж, който остава техен етикет за години напред.
Изнесен е най – нечувания музикален концерт в историята на Европа.
Място на събитието:
-Червеният площад, Москва, Русия.
Участници:
- Английска музикална група от неизвестен никому точно вид, екстремно популярна.
- Руския народ на млада възраст, нямащ какво да губи
Ограничения:
- Такива не са известни, и да е имало всички са били срутени от залялата и връхлетяла дори себе си вълна от хора.
Лиъм, Кийт и компания продължават да не издават албум. Чувствайки че имат неограничена свобода на действие през 1997 заснемат най – скандалния известен досега музикален видеоклип Smack my bitch up („Фрасни кучката ми”). Вътре камерата играе ролята на пиян, дрогиран, съвкупляващ се, повръщащ и пребиван индивид. Официално е забранен и не бива показван преди полунощ при това с предупредителен надпис, но това само засилва популярноста му. През 2002 в специална класация е признат за най – скандалния на всички времена.
Излиза най – после и дългооочаквания им албум. Името е Fat Of The Land. („Тлъстината на Земята”) Забраняван и разграбван, той подобно на троха хляб само засилва глада на публиката. Стига се дори до издаване на цял нов албум под тяхно име (Casterbreeder, включващ парчето им Diesel Power), който се оказва фалшив, а после и още един. Несъществуащи творби, и въпреки това мнозина фенове дори не искат и да чуят. Те просто поглъщат всичко, свързано с името Продиджи. Вземат участие в нов вид предизвикателство:
Няколко имена от електрониката като Моби, Джош Уинк, Орбитал, включително лицата на ДръмЕндБейс вълната Рони Сайз и Голди, се съгласяват на исторически опит за музикална симбиоза, колаборирайки всеки с по едно име от областта на Хеви Метъла. Насреща изпъкват Metallica, Korn, Marilyn Manson, Slayer.. За арена на сливането избират саундтрака към филма Спуун. Какво по – добро поле за изява на оригиналнии новаторски идеи от сцената на фантастиката. Както юноши с развихрено въображение разлистват комикси, по каквито е създадена историята на филма, така и само в мечтите на мнозина би било възможно едновременно да творят музика имена като Prodigy и Rage Against The Maсhine, както е в парчето One Man Army („Човекът – армия”), макар и в случая да става въпрос за тясно сътрудничество конкретно между членовете на групите – диджея Лиъм Хоулет и барабаниста Том Морело.
През 1999 публиката бива зарадвана макар и не с цял авторски албум, The Dirtchamber Sessions vol.1 то поне с двоен такъв – миксиран от Лиъм Хоулет миш-маш, парчета от всевъзможни стилове и години. Сред забърканите в рецептата са мнозина – от Бари Уайт и Хърби Хенкок до Секс Пистълс и Бийсти Бойс.
Проектът започва да се превръща в немалка степен солов и недоволен от това, бившия виртуозен танцьор Лирой
напуска през 2000 година, докато групата, продължаваща да не издава нищо. Въпреки това Продиджи продължава да има изяви на живо – Кийт и Максим, вече популярни на сцената остават в проекта.
Критиците и ниските продажби на сингъла Baby’s Got a Temper не предвещават добро бъдеще.
Лиъм обаче продължава неотлонно да залага на своите оригинални хрумвания и през 2004 най – после съставя албум, надсмивайки се вътре на песимистите -Always Оutnumbered, Never outgunned . За всички 12 песни са поканени гост – вокали, повечето от които жени, неизвести на широката публика. Тук са и Лиъм Галахър от Оейзис и Американската актриса Джулиет Люис . Залага се на нов външен имидж, преднамерено изпъстрен с кич. От обложките на албума и синглите, както и от видеоклипа на пилотния сингълGirls струи камара от безразборно нахвърляни цветове и символи…
Женски вокалистки от група на име Ping – Pong Bitches изпълняват строфи от “Style Of The Street” на Broken Glass. Непознат звук от непознати имена… Това Продиджи ли бяха ? Но хаосът е само привиден. Момчетата от Есекс отново се смеят на всички, докато се събират за поредното си световно турне. Излиза и официалния им сборен албум с хитовете през 1990-2005. Името – Their Law („Техният Закон”) е показателно.След Their Law: The Singles следва и The Singles and Remixes, а после и Their Law: The Tour…
Продиджи звучат във видеоигри – Need For Speed: Most Wanted, реклами – BMW, промо клипове на скейтборд компании – FLIP, анонси на телевизионни програми и сериали – My Parents are Aliens. Неизменна част са от саундтраци на кинохитове като Хакери, Смъртоносен Хоризонт, Чакала, Матрицата, Доберман, Уасаби, Бързи и Яростни…
Техният сингъл Memphis Bells бива продаван премиерно в Интернет. Групата дала възможност сингълът да бъде закупуван в една от три версии. Общо пет микса в различни формати – MP3, WAV, 5.1 DTS. Резултата – 5 000 копия били продадени само за 36 часа въпреки проблеми от наплива към сървъра.
официален сайт: www.theprodigy.com