Шоколадовото Сърце Carl Cox

 

Карл Кокс, Карл Кокс, Карл Кокс.

Това ми се върти в главата всеки ден, докато и аз като целокупния български народ очаквам в последните дни поредната визита на титана.
Вулканът в Исландия направи така, че цялата ни страна бе замряла в очакване на нещо като Второто Пришествие… само дето беше четвърто и всички посетили партито на Метрополис в Зимният Дворец снощи си оставиха една духовна татуировка „Шоколадово Сърце”.

В моментът, в който ТОЙ застъпи на пулта и взе в ръце микрофона, инициативата и пулса ни, мощен земетръс разцепи залата почти на две – ревяха повече от 5 000 гърла. И се започнаха едни вълни от земетресение, изненадали метеролози, новинари и дори бедничкия мен, пробудения след вековен сън рейвър – кроманьонец.

Анимацията и тя титанична.

Над Карл сериозен екран, фронтален, свръх наситени цветове. От двете страни високо горе под покрива, над „изкоксилата” галактика, два други мега екрана, съставени от безброй много парченца. Върху тях отвреме – навреме елементите от митологичния фейс на Татко Карл се разпръскват и събират наново в икона от по – по – следващото хилядолетие.

Подобен е ефектът от четиричасовата подборка митове на гуруто. Ритъмът. Ритъмът е доминантата в Карлито. Независимо дали става въпрос за негови  нови хаус ремикси на Белтрам или преработката на фънкарското Witch Doctor (Armand Van Helden).

Постепенно вълните на ритъма се засилват, ала не улавяни само за миг – като в сет на Джеф Милс (Jeff Mills) например, макар Кокси да показа подобна на американеца  страст към латино ритмите в последни я час на сета си – просто Карл по произход си е от Барбадос. Не разтяга темите и много продължително – като Джон Дигуийд да речем, макар да избра, точно както той направи при последната си среща с българските фенове, да нажежи до отвъдния предел обстановката на партито точно с Podium mix-а на Len Faki.

Еднороден сет от каквито си поискате тракове, години и стилове. В 6 сутринта валяха като огън от небето апокалиптични басови взривове – On Off на Cirez D.

Установихме, че вулканът, който от известно време тиранизира света е тук.
Пред нас, в София.
Името му е Карл Кокс.