Витошкият Artmospheric

Втори ден вече в планината над индианските шатри, палатки и тенти, из полянки и пътечки измежду украсените сцени и работилници щъкаха приветливи хора като мравки с наскоро изникнали им крила. Мъглата отстъпи на слънцето за малко, после ни навести отново дъждец. Редуват се облаци свежест и звукови струи от всякакъв спектър, такъв е и замисъла на освежаващо променливия панаир с арт – сфера.

На Артмосферик, насред пияната съботна нощ в планината, зад пулта се вихрят свръхритми – Tripitale извайва сайкъделик торнадо, което привлича и поглъща всички насред очертаната поляна пред главната сцена. Нечовешкият сет – сравним с този на Trikoze от Vola Open Air миналия септември. Атмосферата изцикля. Върху самата сцена – шатра лепнат цветни проекции: индианци, шамани, всевиждащи очи и мандали. Отгоре насред морето от облаци плава пробудената дива луна. Транс. Хората наместо изморени, неочаквано за самите себе си, са презaредени.

Поляната най – напред е останала без трева, после под дъжда, когато всички са се крили под шатри , тенти и из палатки, се е разкаляла, а сега е отново суха – стъпкана до равно пръст под нозете на въртящите се около собствените си оси играчи.

На третата утрин на Artmospheric фест-a в шатрата на малката сцена рамо до рамо застанаха Kliment и Chev, и двамата участвали вече и на мейнстейджа в събота. Двамата отколешни лайв – участници и организатори на повечето оупън еър ивенти у нас в последните години. Климе разпъна природата над нас като чадър със своето Fairdreamers – накрая дъжда спря!

Отдавна се бе стъмнило, така че запраших право на големия огън при мейнстейджа. Мозъкът ми бе зацепил тягостно в шахматните коловози. Темпото от пулта бе определно по – лежерно в сравнение  с транс труса от предната вечер. Сега бе ред на хауса. Италианскотодуо Natural Electronic System правеше лайв сет. Бавно – бавно навлизаха, докато ритъма не започваше да се прокрадва постепенно в пулса ни.

Неусетно, танцувайки, бях прекосил дансинг – поляната и стигнал до края, досами гората.

ГОРАТА бе каквато никога не я бях виждал. Окъпана в ярко психоартмосферично зелено, тя увличаше в неведомо движение погледа навътре в себе си подобно колосален дриймкечър (какъвто и фосфорираше наблизо, макар по – малък). Наместо изплетените в кръг конци с функция на паралелното измерение , самите осветени дървета бяха което ме увличаше в мощно движение без тялото ми да помръдва. Тунел от Лимонено зелено в листата, зеленото на клонаците, тъмнозеленото на по – далечните стволове и накрая дълбокото неразличимо черно в дъното.
dreamcatchers

Незнайно кога, като че след цяла вечност, се обърнах – италианците все още правеха галактиката ми така уютна. Бях се озовал пак на поляната пред пулта тъпчещ странно наредени концентрично в земята камъчета.  Засичащи се така прекрасно с акорди, Неаполитанците все пак бяха сменени от Joro Paskalev.

До нас малката сцена бе превзел изненадващо EXO (от дръм енд бейс тима на HMSU) . Застигаха ни прорязващи цикли дъбстеп в нощта подобно на свиркане и пуфтене на чудовищен локомотив: „ Не дъбстеп е това, ами  Грубстеп направо!” – заявява поредния отказал се противник.

На мейнстейджа Мишо  (Cinnamint  от екипа на Artmospheric) се бе заел сериозно  да прогони с музика последните нощни остатъци и да въдвори пак светлина. Зареди парче, в което започна мощно проповедник с глас да нарежда. Глас сякаш птратен отгоре. Не спря епичното слово, докато не надделя зора над нощта.
Проповедта приключи със завръщането на саунда. В следния миг, вкопчен в звуковите вълни, се улових танцуващ върху наредените странни камъни в пръстта на поляната пред колоните. Поспрях, вгледах се  надолу пред себе си малко по – продължително насред обхваналия ме отвсякъде вихър. И ме озари неведомия отпреде ми досега смисъл – това бе лабиринт.  Почувствах се като преследван , превърнал се изведнъж в преследвач.  С ръце , превърнали с в крила способни да се преобръщат и въртят във всички посоки,  с крака – воденични камъни, удрящи в такт  с ритъма, изтанцувах спиралите от единия край до другия, после и наобратно. Напред и назад загадката беше решена.

А дали да не подремна ? Пробвах, ала точно си легнах в палатката и се оказа, че главната сцена приключи с музиката, а  всички артисти насетне ще се силят на втория стейдж – току зад моята стара, изтерзана, бедна палатка… Лошо няма, Victor`s Mob се оказа способен да вдигне всичко живо пак на крака в освежаваща Витошка понеделнишка заран.  Боси хора газеха поляната в такт пред вигвама на заклинателя, надавайки викове като в друга епоха и континент.

В ранниня следобед на кормилото застана Иван Шопов (най – известен като COOH). Тук и сега той бе Бalkansky , нашумелия му проект хармонизиращ родни фолклорни мотиви с електронни вибрации. Естествено нямаше как да мине без съвместния му хит с Теодоси Спасов – „Кукер”.

Бalkansky завърши с акапелната „Пуста Младост” в акомпанимент само на планинакия повей и птичи гласове, а след него плавно застъпи тандема Quanton с POV на микрофона.

Павел успя да бъде всичко – и народен певец, и бийтбокс машина, и птичка и повей дори. Легнал по гръб с разпънати крайници, гледах с благововение как се извиваше с микрофона в дъгите на щастието заедно с показалото се слънце и пробудените от светлите лъчи хора.