На заченалия фестивал Артмосферик гъстата Витошка гора ни погълна с гъста мъгла.
Втори ден вече в планината над индианските шатри, палатки и тенти, из полянки и пътечки измежду украсените сцени и работилници щъкаха приветливи хора като мравки с наскоро изникнали им крила. Мъглата отстъпи на слънцето за малко, после ни навести отново дъждец. Редуват се облаци свежест и звукови струи от всякакъв спектър, такъв е и замисъла на освежаващо променливия панаир с арт – сфера.
Току след чай шопа и шатрата на малката сцена, примамваше бродници маслиненозелената тента „Хижа Книжа” , сякаш изникнала ненадейно изпод ситния дъжд като гъба. 
Там на втория ден от феста се провеждаха литературни четения едновременно и пооотделно, наум и на глас, разказваха се приказки – писани и неписани. Докато някои от слушателите рисуваха на листа илюстрации, слушайки, се редуваха и разказите. Един от тях събра мнозина насядали. Разказа за далечното място и време в северозападна България, за ритуала Калуша:
Докато река Цибрица се разлива, променя и събира в своето непостоянно като цялата пролет русло, там където големи бели чапли с криле, разперени като сенчест покров, в продължение на една точно определена, и все пак меняща се във времето като самата река, седмица – Русалийската, по нивята цъфти билето на име Омайниче. В ранни зори, когато всичко още е окъпано в безмълвната мокра роса, умислен възрастен мъж бере от омайничето с ръкавици и необличано цяла година нарочно приготвено облекло. Прибира се вкъщи и прибавя останалите съставки към Мълчаната вода.
Всяка година той извършва това в строго определен ред, на който го е научил някога много отдавна наставник, избрал го лично навремето да го наследи като Вата. Ватата е старей на Калушарската дружина и има задължението да приготви отварата и да чака в определения ден в дома му един по един със специалните си одежди да доходят един по един всички калушари – играчи. През тази седмица дружината обикаля всичките селца от двете страни на реката, чак до устието край Дунава. Играят за здраве навред, получават и дарове. Понякога в къщата на ватата идва и някой нов момък, който желае да се присъедини в дружината. Бива внимателно преценяван: дали ще спазва обета да мълчи строго пред всеки външен на дружината, колко способен и издържлив е да танцува в продъление на цяла седмица и най – сетне доколко податлив е на ритъма и вътрешния живот, обладаван от ритуала с играта при откриването на панаира Калуша, способен ли е да се превърне в нещо различно.
За откриването на панаира се събират от много села из Златията. Все по поречието. Мостове построени там няма. Мало и голямо вади от дворовете старите дървени корита за къпане, мятат се в тях, понявга и по двама и трима, и се понасят през ръкавите на реката, през наносите й , островите и полуостровите – всички устремени към голямата панаирна поляна. Петъкът на Русалийската седмица в началото на лятото е началото на тридневното празнуване. Ще играят калушарите. Навред край техния кръг няма място да се премине. Хората – един върху друг. Всеки иска да види хорото на калушарите с техните геги, пъстри носии, влудяващо отсечен бърз танц – „калушарската”, разбира се и виковете им: „Ла Калуш! Ла Калуш!”.
Децата са се покатерили на близките дървета. Някои тръпнат в страх от големия момент, когато страшния с надянатата си маска вата, насред калушарския кръг, ще избере един от дружината, когото да повали…
С отворената си паст – черна бездна, със стърчащи от нея големи, извити като на глиган зъби и мятаща се на всички страни ведно с насечения ритъм бясна гарванова коса, ватата се върти и мята около гърнето с приготвената отвара. Щом реши го вдига поднася към главите на играчите един по един. Те вече са захвърлили калпаците на земята. Свирнята на гъдуларя зад тях е по – бърза и по – бърза, техните движения – също. Ватата се тресе все по – неудържимо, размахва гърнето пред страшната маска. Избира един от дружината, който смята за най – подходящ, после се съсредоточава единствено върху него и това продължава докато калушаря не поддаде и припадне.
Свечеряване е. Всички спотаяват дъх и зачакват дали играчът ще се вдигне пак на крака. За да се случи оздравявянето останалите калушари и ватата трябва да се потрудят сега с удвоени сили. Хорото достига непознати на самите играчи висоти. Те не съзнават предела на възможностите, които са в състояние да достигнат в този момент. Едва сега се проверява дали ватата е подбрал и подредил добре дружината. Той сам бае и се върти над припадналия.
Накрая душата на калушаря се връща обратно в тялото. Той идва на себе си. Изправя се. Калушарите свършват танца си. Веселието може вече да почне.
На Артмосферик, насред пияната съботна нощ в планината, зад пулта се вихрят свръхритми – Tripitale извайва сайкъделик торнадо, което привлича и поглъща всички насред очертаната поляна пред главната сцена. Нечовешкият сет – сравним с този на Trikoze от Vola Open Air миналия септември. Атмосферата изцикля. Върху самата сцена – шатра лепнат цветни проекции: индианци, шамани, всевиждащи очи и мандали. Отгоре насред морето от о блаци плава пробудената дива луна. Транс. Хората наместо изморени, неочаквано за самите себе си, са презaредени.
Поляната най – напред е останала без трева, после под дъжда, когато всички са се крили под шатри , тенти и из палатки, се е разкаляла, а сега е отново суха – стъпкана до равно пръст под нозете на въртящите се около собствените си оси играчи.
