3D от Heligoland – Новото Интервю с мозъка на Massive Attack

Risingson (Underdog)

Определяни като най-могъщите творци на промяната в комбинирането на стилове през 90-те, на 15 юли, две десетилетия по-късно, Робърт Дел Ная (известен като 3D) и Грант Маршал (кратко и ясно – Daddy G) ни канят на едно пътуване в музикална вселена без граници.

Турнето е в резултата на петия студиен албум на формацията Heligoland . По повод неговото излизане неуловимия за медиите Робърт Дел Ная (по известен като “”Триизмерния”) реши да разбули чат от мистицизма, който винаги е витаел около групата, в интервю пред Лондонския Guardian.



Общо взето всяко от парчетата в Heligoland е в колаборация с различни певци, Xорас Анди е обичаен сътрудник за Massive Attack, разкажи как се завърза сътрудничеството между вас ?

Познавам Хорас Анди още от епохата на пънка. Той участваше в подобни албуми, в които всъщност действаше като омекотител. Имахме общ познат, който снимаше филми и така се озовахме за пръв път заедно в студио. Странно беше присъствието му дори в разнородния Бристъл. Той беше толкова Ямайски, че в началото не разбирахме точно какво казва. С годините взаимно се опознахме, но имаше моменти в студиото, когато стояхме едни срещу други и не знаехме кой на каква вълна е изобщо.

.. .и така се родила част от най – хубавата музика.

Да, но останалото не бихте искали да чуете.

Разкажи за познанството си с Деймън Олбърн, с него също не работите за пръв път.

Да, това беше за пръв път още в средата на 90 – тте (една от сингъл версиите на Angel , 1998),

 

когато работехме и също с Трики. По това време вървеше брит поп вълната и въпреки цялата съпровождаща я вакханалия, когато разговарях за пръв път с него си дадох сметка, че въпреки всичко, което бе правил с Блър до момента, той търсеше нови предизвикателства на инди рок сцената, като например всякакви реге, ска и дъб залитания – най – напред с последните издания на Блър, а после това намери израз у Горилас. A що се отнася до това парче (Flat Of The Blade) се разбирахме в продължение на две години как точно ще го направим голям хит, как ще се затворим в студиото точно за една седмица без никакво пиене и пушене, което между другото не бе възможно – той така и не успя да привикне към Бристолското битие. Така или иначе успяхме да свършим работа за относително кратък период от време. У него наистина присъства една стряскаща честност за всичко, емоцията която притежава е наистина специална.

Така, щастието не е първата ми реакция, слушайки песента, но явно е докарал искреност.

Просто той е от хората, у които се намира меланхолията, меланхоличността по – точно. Самият аз се чувствам такъв.

Като тийнейджър обикновено седях на дивана с момиче, пуснал най – тъжната музика, която може да съществува. Просто  изкарвах навън, неща от себе си, което трябва да призная, навярно е действало убийствено на околните. (смях) Впоследствие разбира се, най – често бивах отхвърлян. Бях прекалено нещастен за което и да било момиче…

Поне си се опитвал да ги опознаеш и като личности, за разлика от болшинството юноши.

Бях нестройна картинка тогава. Ние винаги сме притежавали склонност да се оставяме на тъжната музика и песни. Когато става въпрос за меланхолията, това е близо до състоянието на депресия, има и цяло заболяване депресия дори, което е ужасно, докато меланхолията в по – леката си форма човек дори може да използва като начин за справяне с различни проблеми. Да бъде чувство, което да се изживее докрай, подобно на носталгията или просто на всякакъв род  тъжни емоции, например като при загуба, тъга по определено място или загуба или нещо, което не разбираме. Аз мисля, че това е наистина значимо, поради начина, по който понякога може да обедини всичко, наистина първоначалния вътрешен отклик е “това е наистина тъжно”, но се връщаш обратно на него и по този начин в крайна сметка намираш покой.

Петият студиен албум на проекта и втори след 100th window,  в който участват само Daddy G и 3D като пълноправни членове е повече Трип, отколкото Хоп ако можем да обобщим.

Бавната е трансформация на групата в новото хилядолетие. Преди това, с Машруум и Трики под знамената, легендарните първи три албума на Бристолския колектив бяха за световната музикална общност като  поредно посещение на свръхразумни НЛО, които кацат за малко и показват най – различни хватки от бъдещето.

Бавният, настойчив шепот, каквото е понякога пеенето, е в абсолютен унисон с музиката, посланията нахлуват в подсъзнанието.
Явно за постигането на този феноменален синхрон между лирики, глас и мелодия, играят роля дългите паузи във времето между изданията на Масив Атак.

Вие (с Грант Маршъл) правите музика от двайсет години, а се познавате и от преди това. Смяташ ли за нормално при подобна дългосрочна творческа и физическа близост за нормални и дори необходими  моменти на отдръпване ? Сравнявайки взаимоотношенията между членовете на дадена група с едно семейство, което си налага разделяне като средство за предотвратяване на развод, на окончателна раздяла, присъства ли при вас синдрома на Металика „необходимо ми е повече лично пространство и време” ?

Mustt Mustt [Massive Attack Remix]

Никога не ни се е налагало да прибягваме до терапия за разрешаване на проблемите си. Тези слухове идват вероятно от хора встрани от нас. Ние живеем в един и същ град, никога не сме сменяли статуса си, в смисъл към какви социални кръгове принадлежим, знаете, Бристол е относително малък град и общо взето всички се познават, така че не е трудно да се самоопределим адекватно, да се приземим след като примерно сме имали концерт или сме се чули по радиото. Полезно е макар да не се случва често. Така че двамата с Грант  просто се разбираме добре. Усещаме кога да сме сериозни или кога някой е наистина в лошо настроение, определено сме в състояние да контролираме тези работи. Лудите ходят на терапия, ако трябва да използвам подобно клише.

Казвал си, че често те  питат за големите паузи между албумите ви, излизайки все едно вие нищо не вършите през това време или че сте загубили креативността си, а в същото време вие работите здраво, но просто не всеки и просто резултатите от усилията ви не смятате за достатъчно качествени, че да издавате всяка година албуми…  та се чудех за творческия процес. Ти отбеляза  сам, че си по принцип отдръпнат и изолиран или, да речем, просто си прекарваш деня в интернет – все едно – и изведнъж изпадаш в особено състояние ли – как става точно ?

Творческият процес не е като някои хора си го представят: „Това за една нощ в студиото ли го правиш  или през деня ?”, а е едно от нещата, които мине, не мине и ни спохождат, то е просвещаване, но разпокъсано. Един ден може да си изпълнен с идеи, които обаче нищо не чинят, а на другия ден си в напълно различен филм, случват се преживявания, или на следващата седмица излизаш навън и си в напълно различно настроение, няколко чашки например, или каквото и да било, и тогава започваш да вадиш от себе си неща и ги превръщаш в нещо друго, метаморфози.  Когато се съсредоточиш здраво върху нещо, по онзи строго целенасочен начин често нищо не излиза, или пък разсейването от другите – това най – вече, така че смятам всички моменти и различните ни видове настроения за еднакво важни.

Никога не сме били напълно изолирани между впрочем. Нали знаете, в студиото винаги идват или си отиват хора, минават, висят. То и ние имаме дял в тези отпускания, защото както работим аз казвам например: „Ще направя тук едно проучване”  при което  в следващите два часа сърфирам и пазарувам , което си е нередно или пък случаите, в които сме на текущ непопълнен чек за трупащото се време на записи и по някой път идва човек от администрацията да провери как върви, нали знаете: „Извинявайте за безпокойството, ние просто наглеждаме…”, което не съм сигурен какво следва да значи, но в случая скривам бързо футболната топка. (смях)