Big Big Summer Reggae fest

Exodus

Да се събират родните фенове на регето в цял фестивал, вече се превърна в традиция. “Global Vision Circle” основаха, поддържаха и развиха тази сцена у нас.

Така – логично, се стигна и до двудневната фиеста в столицата през изминалия уикенд, когато се състоя седмото издание на събитието “Big Big Summer Reggae”. Най-напред в петък – в “Борисовата градина”, мало и голямо се стече под открито небе: да поплува безплатно в реге вълните още от следобед. Най-напред на музиката и приятното настроение се радваха дори майки с деца, а впоследствие, по тъмно, се събраха над хиляда души. Нощната сесия беше отложена за другия ден.

В съботната нощ в парти центъра “4 км” нямаше много хора, но пък пропусналите могат само да съжаляват за купона в 3 от общо 4-е зали на заведението.

Най – уютно бе спретната най – малката зала. Който преминеше през другите и стигнеше там – сядаше под дъб-а и не мърдаше задълго. На слаба светлина – предимно мини лампички на пулта – коледна елха, – човек се паркираше на стените – канапета и се потапяше в море от мотиви и вълни ламаринени потракавания. Бяхме пренесени в херметизирана от останалия свят цистерна. Цистерната се въртеше и пренареждаше отвъд затворените ни от удоволствие очи подобно на гигантски рубик-куб от звуци, а ние – “Не ми се мърда наникъде!”

След полунощ в голямата зала концерт изнесе 7-членният гръцки състав One Drop Forward. Във формацията, основата преди 19 години, се подвизават трима китаристи, двама тромпетисти и двама певци:

Русоляв раста фронтмен представи групата преди да се отдръпне в оправяне на кабели и микрофони и да предостави инициативата на слабичко момиче с дайре в ръката и лек, унасящ като летен бриз глас – повей на фона на тихите потръпващи бас струни. Паузи между песните, по – точно плавните преливания, нямаше.

Вниманието се насъбра подобно на изтичащ между пръстите пясък и фокусира върху тандема тромпетисти. Не може да сеопредели отначало дали схемата е редуване . Обръщаше се вълната с по – големия от двата тромпета, докато другия е пас, последвано от разглабяне и сглабяне на обемистия при доминация на по – лъскавия, по – малък и по – изпипан от двата.

Русият грък с навита на руло като чалма раста, вероятно отглеждана от възрастта на прохождане, превзе аудиторията с  вживяващ глас и анонси преди всяко парче. Проповед – после пеене. Пауза. „Растафара!” – малко проповед и пак песен.

Тромпетистът, този с по – голямото от двете оръдия , изкарва ария на пресекулки, по време на които се взира право напред с блуждащия поглед на прегладняло – или преситено – не е ли все тая, – куче, напълно унесен в своя дял, момичето е надигнало микрофон също, пригласяйки на своя провокиращ всички, колега подобно на завръщаш се от скрити от погледа по – далечни каньони, глас – ехо, който се влива в другия, както по – малка река добавя водите си към по – голямата, само за да се влеят и двете в морето. Море от емоции, в каквото се е превърнала цялата трупа. Двамата тромпетисти отдавна вече надуват в пълен синхрон – и като звук, и като тромпетомахане , катамаран, който пори вълните, току пред тръпнещите на брега фенове.

Към 3 часа всички вече бяха готови за Ras Zacharri.

Изненадата обаче дойде не от очаквания популярен напоследък руут реге гост, a oт оставения до последно в тайна съратник, който се оказа негов… мениджър, с когото всички присъстващи искаха да се снимат още преди началото на изявата им. Въпросният оригинал превзе за половин час сцената, на която се появи с цветен бастун и половинметрова чалма.

Най-накрая се изяви и Рас Закари, който с много чувство представи албума си “Herbs Man”.

Той се върна на момента със сериозните послания, който гръцкия фронтмен беше зачекнал. Една от песните, In The Time Of Changes, дори бе посветена на трудните моменти, които изживяват не един и два народа по света. Не само революциите , но и прехода, който изживяват години и десетилетия страни като нашата България и неговата родна Ямайка. Растафарианецът бе напипал  и тукашните душевни струни без грешка. Влагаше сърце дори във всеки бийт, който местния диджей, поставен на пулта за захранка, вкарваше. Пренареждаше сетлист от издадените си песни на момента – съобразявайки се с всяко настроение на публиката пред себе си.

Не ни остави на мира, докато не ни излекува.

Leave a Reply