Това е един от редките случаи на Триумфално завръщане на Властелини от рейв – епохата в началото на 90 – тте. Няколко пича, на които ама въобще не им пука какво се харчи в момента, правят каквото си искат и както го правят на хората им пука и се харчат яко в момента.
Петият студиен албум на The Prodigy – Invaders Must Die , който излезена 23 февруари 2009 влезе в класацията за албуми Billboard European Top 100 директно на N 1. Чартът се образува спрямо класациите по продажби в 20 европейски държави. Само за първата седмица са продадени над 100 000 бройки, с което Invaders Must Die стана най-бързо продаващият се диск до този момент през 2009.
The Flash Player and a browser with Javascript support are needed..
Как обаче се стигна дотук и кои бяха тея пичове и да припомним откъд етръгнаха с гръм и трясък още от самото начало….
Преди двайсетина години преждевременно развития мозък на младежа Лиъм Хоулет от градчето Брейнтри в Есекс в добрата стара Англия, който свирел на пиано пред родителите си, а слушал тайно хип-хоп и есид хаус в спалнята, родил десет парчета. „Подвързал” ги посредством сикуенсър Roland W-30 и пратил демото на XL Recordings.
Тогава това е най – голямата звукозаписна компания за електронна музика в страната, която заедно с Белгийската R&S издава и популяризира млади Есид Хаус артисти. Времето, в което започват да набират сила бесните тайни ъндърграунд рейв – партита.
И ето че през февруари 1991 XL издават на 12 – инчов винил дебютния му сингъл катоWhat Evil Lurks. Името на проекта си – Prodigy, той избира в чест на първия свой аналогов синтезатор Moog Prodigy, а самото значение на думата е чудо, феномен, най-често в смисъл на “дете – чудо”. Името оправдава избора веднага.
След това първо издание „детския” глад на рейвърите става неутолим. Отпечатани са официално едва около 4 000 копия, но броя на последвалите ги пиратски буутлег издания е поне двойно по – голям. В Холандия, на хардкор ориентираната денс – сцена едно от четирите парчета от винила – Android, жъне моментален успех, а сингъла бива издаден от лейбъла Torso. На острова по това време излиза като втори сингъл подборка начело с друго от включените в дебюта парчета – Everybody in the place, а парчето G Force (Energy Flow) попада в компилацията Kaos Theory Volume 1.
По това време Лиъм Хоулет започва изяви на живо като за целта привлича в проекта своите местни познати Кийт Флинт и Лирой Торнхил.
Първата им публична изява е в клуба „Четири аса” в Далстън, Лондон. Докато Лиъм е зад пулта, високия чернокож Лирой забавлява публиката с удивителните си танцувални умения, а дългокосия Кийт, освен че танцува обладава и сценично присъствие до степен, позволяваща му да „насъсква” аудиторията допълнително с микрофон в ръка. Това ясно се вижда и в клипа на парчето Charly.
Това е и третия им сингъл, издаден същата година и който се превръща в най – големия им хит до момента в рейв – средите. Доказателство са и различните ремикси, които биват направени от доказани имена в жанра като Джоуи Белтрам. На жаргон „Чарли” ще рече кокаин, а семпъла “Charly says..” e взет от реклама за детски продукти и в комплект с целите им текстове и поведение пред тълпите от рейвъри кара критиката да не ги възприема сериозно. Ъндърграунд хардкор – сцената бива заклеймявана като „хлапашки рейв”, а законодателната власт приема мерки срещу буквално подземните рейв – партита.
Продиджи обаче показват, че имат сериозни и дългосрочни намерения. През 1992 те издават първия си студиен албум Еxpеrience („Изживяването”). Това е едно от малкото изключения, когато рейв изпълнители се оказват достатъчно сериозни за себе си и издателите, че да съставят цял албум. По време на записите към групата се присъединява като пълноправен член и МС – то Maxim Reaity.
В плочата личи по – широк спектър музикални влияния – рага ритми, променени до неузнаваемост джаз семпли и вокали. Групата иронизира своето бъдеще със заглавието Death of the Prodigy Dancers, но то съвсем не е мрачно. Следват и синглите Wind it up („навий го”) , Fire, както и най – Out Of Space. В запомнящия се хит основна роля играят семпли от 70 – тте години.Лиъм използва „I`ve been sended to outer space to find another race” (изпратен съм в космоса да намеря друга раса”), взет от 20-тина години по-старата Chasing the Devil на Max Romeo and The Upsetters.
През 1993 лидера на формацията, който не спира работа в студио нито за момент (сред ремиксите му се нарежда и Religion на Front 242) издава и самостоятелна плоча Earthbound I като анонимно “white label” издание, а след успеха й, преиздава и официално като сингъл на Продиджи One Love, по името на включения вътре хит. Стига до номер 8 в Обединеното Кралство.
По това време ерата на есид – хауса приключва. По – големите имена от жанра зарязват неофициалното семплиране и ремиксиране, отварят или се присъединяват към току-що основани официални техно и транс лейбъли, а нелегалните рейв – партита биват прекратени под натиска на полицията в Холандия, Англия и Ню Йорк.
И именно в този момент, 1994, Продиджи издават своя втори албум Music For The Jilted Generation, който влиза в Британската класация директно под номеп ЕДНО. Както е видно и от името, а и от стилизираната обложка това е епитаф, надгробна плоча на цяла една епоха, на едно „подземно поколение”.
В клипа на хит-сингъла NO Good, се разкрива съществуването на един необикновен черно – бял „подземен” свят в характерни порутени помещения. Там се веселят и танцуват странни наглед индивиди, докато голия Лиъм методично събаря с огромен чук стена.
Една стена наистина бива съборена.Парчето се появява сравнително често в клубове и телевизионни ефири през 1995. През същата година е и пробива на Джош Уинк с Higher State of Consciousness, а след това идва и саундтрака на Трейнспотинг, както и комерсиалните пробиви на формации като Underworld и Chemical Brothers. Рейв движението от своя страна се масовизира и залива всяка година улиците на Берлин по време на Парада на Любовта. След средата на 90-тте посетителите на ежегодното събитие нарастват на повече от милион.
Продиджи видеокасетата Electronic Punks, включваща клиповете и някои от зачестилите им изпълнения на живо. В песните им, все повече оригинални като текст, се появяват и китари (Vodoo People, Break & Enter).Към групата се присъединява и китарист за изявите на живо.
Но какво ще предприеме групата на фона на новата си известност. Вече са успели със смесването на Рейв и хардкор, двата им албума са златни, десетина техни сингъла влизат поред във топ 20 на британските денс класации.
Година 1996:
- На екрана на всички музикални телевизии не знайно как се озовава човек – бомба. Заредения с взривна енергия е Кийт Флинт. Зрителят гледа пънкар с черни сенки и пробит със сребърна халка нос… обръсната по средата глава, от която стърчат от двете страни на темето кичури огнена коса. Той гледа от екрана без да помръдва до момента, в който в мрака около него започват да проблясват бели светлини и се вижда, че е в тунел на метрото, което се задава зад гърба му. Носи дебел пуловер в цветовете на Американското знаме. Зад него проблесват светлини от идващата мотриса, а той се плези, тича и отвреме на време търка яростно с ръце щръкналите си два перчема. Също така се опитва да реже с флекс релсите на фона на брутални музикални мотиви и текст с име Firestarter („Подпалвач”).
Никой, дори самия Кийт Флинт не би повярвал години преди това, че ще се появи с този невиждан имидж… както и цялата група Продиджи
…Да, те вече са група в истинския смисъл на думата. Вкарали и рок, и пънк мотиви в студиото и на сцената, те правят нечувано до този момент смесване между жанровете. По – точно въобще не признават съществуване на такива…или на каквито и да било граници. Впускат се смело в бъдеще, непознато на никой до този момент. Всички са на мнение, че не им липсва колорит…както и размах. В края на същата година се завърта и следващия безподобен хит – breathe. “Breath the pressure, come play my game I`ll test ya”.”Вдишай напрежението….” – заповядва агресивния глас на развихрилия се фронтмен, докато жълтите втренчени очи на Макс Риалити просветват! – и всички се подчиняват.
Продиджи предприемат мащабни турнета без дори без да издадат дългосвирещ албум. След Англия и Европа, Щатите също са подчинени. Оглавяват фестивала Лолопалуса. Класациите са покорени от само два хита, като телевизионните зрители придобиват чувството, че ги гледат по – често от самите екрани на собствените си монитори. На дансинга като че ли са по – редовни от самите диджеи. Никой не е в състояние да определи с думи какво точно е това, а новообразуваните кохорти от фенове, не могат да бъдат преброени. От ерата на Алтернативната Гръндж – вълна не е имало такава популярност. При това едно -единсвено име – Продиджи. Без аналог.
Формацията възприема и ново лого с образа на черна хлебарка. Имидж, който остава техен етикет за години напред.
Изнесен е най – нечувания музикален концерт в историята на Европа.
Място на събитието:
-Червеният площад, Москва, Русия.
Участници:
- Английска музикална група от неизвестен никому точно вид, екстремно популярна.
- Руския народ на млада възраст, нямащ какво да губи
Ограничения:
- Такива не са известни, и да е имало всички са били срутени от залялата и връхлетяла дори себе си вълна от хора.
Лиъм, Кийт и компания продължават да не издават албум. Чувствайки че имат неограничена свобода на действие през 1997 заснемат най – скандалния известен досега музикален видеоклип Smack my bitch up („Фрасни кучката ми”). Вътре камерата играе ролята на пиян, дрогиран, съвкупляващ се, повръщащ и пребиван индивид. Официално е забранен и не бива показван преди полунощ при това с предупредителен надпис, но това само засилва популярноста му. През 2002 в специална класация е признат за най – скандалния на всички времена.
Излиза най – после и дългооочаквания им албум. Името е Fat Of The Land. („Тлъстината на Земята”) Забраняван и разграбван, той подобно на троха хляб само засилва глада на публиката. Стига се дори до издаване на цял нов албум под тяхно име (Casterbreeder, включващ Diesel Power), който се оказва фалшив, а после и още един. Несъществуащи творби, и въпреки това мнозина фенове дори не искат и да чуят. Те просто поглъщат всичко, свързано с името Продиджи. Вземат участие в нов вид предизвикателство:
Няколко имена от електрониката като Моби, Джош Уинк, Орбитал, включително лицата на ДръмЕндБейс вълната Рони Сайз и Голди, се съгласяват на исторически опит за музикална симбиоза, колаборирайки всеки с по едно име от областта на Хеви Метъла. Насреща изпъкват Metallica, Korn, Marilyn Manson, Slayer.. За арена на сливането избират саундтрака към филма Спуун. Какво по – добро поле за изява на оригиналнии новаторски идеи от сцената на фантастиката. Както юноши с развихрено въображение разлистват комикси, по каквито е създадена историята на филма, така и само в мечтите на мнозина би било възможно едновременно да творят музика имена като Prodigy и Rage Against The Maсhine, както е в парчето One Man Army, макар и в случая да става въпрос за тясно сътрудничество конкретно между членовете на групите – диджея Лиъм Хоулет и барабаниста Том Морело.
През 1999 публиката бива зарадвана макар и не с цял авторски албум, The Dirtchamber Sessions vol.1 то поне с двоен такъв – миксиран от Лиъм Хоулет миш-маш, парчета от всевъзможни стилове и години. Сред забърканите в рецептата са мнозина – от Бари Уайт и Хърби Хенкок до Секс Пистълс и Бийсти Бойс.
Проектът започва да се превръща в немалка степен солов и недоволен от това, бившия виртуозен танцьор Лирой
напуска през 2000 година, докато групата, продължаваща да не издава нищо. Въпреки това Продиджи продължава да има изяви на живо – Кийт и Максим, вече популярни на сцената остават в проекта.
Критиците и ниските продажби на сингъла Baby’s Got a Temper не предвещават добро бъдеще.
Лиъм обаче продължава неотлонно да залага на своите оригинални хрумвания и през 2004 най – после съставя албум, надсмивайки се вътре на песимистите – Always Оutnumbered, Never outgunned . За всички 12 песни са поканени гост – вокали, повечето от които жени, неизвести на широката публика. Тук са и Лиъм Галахър от Оейзис и Американската актриса Джулиет Люис . Залага се на нов външен имидж, преднамерено изпъстрен с кич. От обложките на албума и синглите, както и от видеоклипа на пилотния сингъл Girls струи камара от безразборно нахвърляни цветове и символи…
Женски вокалистки от група на име Ping – Pong Bitches изпълняват строфи от “Style Of The Street” на Broken Glass. Непознат звук от непознати имена… Това Продиджи ли бяха ? Но хаосът е само привиден. Момчетата от Есекс отново се смеят на всички, докато се събират за поредното си световно турне. Излиза и официалния им сборен албум с хитовете през 1990-2005. Името – Their Law („Техният Закон”) е показателно.След Their Law: The Singles следва и The Singles and Remixes, а после и Their Law: The Tour…
сации. |
Продиджи звучат във видеоигри – Need For Speed: Most Wanted, реклами – BMW, промо клипове на скейтборд компании – FLIP, анонси на телевизионни програми и сериали – My Parents are Aliens. Неизменна част са от саундтраци на кинохитове като Хакери, Смъртоносен Хоризонт, Чакала, Матрицата, Доберман, Уасаби, Бързи и Яростни…
Техният сингъл Memphis Bells бива продаван премиерно в Интернет. Групата дала възможност сингълът да бъде закупуван в една от три версии. Общо пет микса в различни формати – MP3, WAV, 5.1 DTS. Резултата – 5 000 копия били продадени само за 36 часа въпреки проблеми от наплива към сървъра.