JOHN DIGWEED Отново Лекува Всички На Плажа

 

Преди време, на една от визитите си на Черноморския плаж попокана на Метрополис,  Джон Дигуийд  просто предупреди:
–  Моля, само не ме спирайте!

Никой не е в състояние да го направи. За него няма ограничения от какъвто и да е характер. Така бе и този път, на плажа Перла до Приморско. Там Метрополис ппоканиха звездата за своя  фестивал Insomnia (2010).

По някое време фен се качва свободно на пулта горе, прегръща Джон и му казва : “Ти си Бог.”

След  четири и половина часа от характерния психо унес, в който изпадат всичките ценители на плажа Перла, Джон отскача да снима с телефона си изгрева над близкия нос като напуска пулта за близо три минути, докато едно от парчетата на бис си плава, приповдига и спуска. Той се връща и продължава гоблена.

За смесването му няма как да се обясни точно, още по – малко сравни. Единственото, което ми идва наум е за характерните припуквания: съзвездия от по – къси звуци като вътрешни нагъвания в надстрояването на сета, които винаги звучат толкова изконно естествени в ритъма, като че са добавени от собственото съзнание на слушателя. Възпроизвеждания на отрезониралия мозък в сладка музикална агония. Вокали и инструментирали така неусетно имплантирани. Подобно на хората в средните векове, които майстори зазиждали  живи  в основите на най – здравите градежи.

Джон бива обграден от хора, светещи досущ като изгрялото слънце. Всеки иска да се снима с него. Първите десетина души, които се докопват са  в треперещ несвяст. Неадекватни, те си препредават един на друг фотоапаратите; започват да говорят един на друг и на него, но се пресичат, ломотят, замлъкват, не могат нищо да кажат; трескаво бързат да снимат – не могат; Не могат, но са щастливи. Прегръщат го, усмихват се. Доволни са.

Когато Джон Дигуийд идва и пуска музика, разбирам, че съм болен. Че всички сме болни, а той успява да ни лекува.

Всеки път е терапия.