МиниМатематика с Richie Hawtin

 

Лазят ми до – ре – ми минуси по вените и артериите навред. Вълните на нощния плаж на Какао пък мият приятно нозете ми.
Ричи Хоутин. Ричи – Рич, бай Ричи ми прилага звукова клизма на организма, най – вече на нервната саунд система.

Въргалят се в съзнанието ми шезлонгите с мокрия пясък… или сънувам – няма заначение: приятели, стари муцуни, срещам отпред, на входа, вътре – по барове и на плажа; сред вълните пак намирам нишката – тънко вретено музика, – завихря се  постепеннно плътен ламаринено кънтящ цикъл; тласък след тласък – прилив нон стоп. Прилив, на който морето – нашето, – Черно, горкото, би завидяло за безпенливия отривист метаболизъм.

Човекът – нечовек Хоутин, милия ми робот с киченцето вечно, се е навел над пулта съсредоточен само и единствено там. В техниката, която отдавна е над петдесет процента от общите суровини на самото му тяло. Гледам го над мен горе. Все така, както си е по извънземните обложки и клипове назад в машината на времето. Той е.

Пушеци застилат предаването на нощната ми очна визия, но няма значение: анимацията, същата дето бе обещана да бъде “made in Canada” – дело на неговия личен екип, – не се състоя…баш. Единственото, което ми напомни на Пластикмен атака откъм образи, бяха МИНУСИТЕ. Да, минусите бяха приятен тапет на стената зад него. Минималистични символи за фона на героя на минималистичния строй.

А това е Какао бийч. 2010.

Повечето хора откликват ведро на него… само дето минимъла днес е минимъл хаус – роди се точно преди десетина години, – а на това парти им пуска човек, който продуцира официално собствен минимъл от 20 (словом: двадесет) години насам. Предното десетилетие пак имаше вълна, само дето бе минимъл ТЕХНО тогава.

И пак било минимъл:
припуквания, избухвания през заглушител, които лазят, свалят и слагат пак противогази, стрелят на пресекулки сегиз – тогиз, минирайки полето на под/съзанието.
И в строгите си редове и колони налазват нервната ми система заедно с морския бриз и вълните тук и сега.

Знам само, че Ричи Хоутин ме събираше и изваждаше така, както само той може. Без значение година, мода и място.
Неколкократно; многократно; отново и пак.