Лазят ми до – ре – ми минуси по вените и артериите навред. Вълните на нощния плаж на Какао пък мият приятно нозете ми.
Ричи Хоутин. Ричи – Рич, бай Ричи ми прилага звукова клизма на организма, най – вече на нервната саунд система.
Въргалят се в съзнанието ми шезлонгите с мокрия пясък… или сънувам – няма заначение: приятели, стари муцуни, срещам отпред, на входа, вътре – по барове и на плажа; сред вълните пак намирам нишката – тънко вретено музика, – завихря се постепеннно плътен ламаринено кънтящ цикъл; тласък след тласък – прилив нон стоп. Прилив, на който морето – нашето, – Черно, горкото, би завидяло за безпенливия отривист метаболизъм.
Човекът – нечовек Хоутин, милия ми робот с киченцето вечно, се е навел над пулта съсредоточен само и единствено там. В техниката, която отдавна е над петдесет процента от общите суровини на самото му тяло. Гледам го над мен горе. Все така, както си е по извънземните обложки и клипове назад в машината на времето. Той е.
Пушеци застилат предаването на нощната ми очна визия, но няма значение: анимацията, същата дето бе обещана да бъде “made in Canada” – дело на неговия личен екип, – не се състоя…баш. Единственото, което ми напомни на Пластикмен атака откъм образи, бяха МИНУСИТЕ. Да, минусите бяха приятен тапет на стената зад него. Минималистични символи за фона на героя на минималистичния строй.
Повечето хора откликват ведро на него… само дето минимъла днес е минимъл хаус – роди се точно преди десетина години, – а на това парти им пуска човек, който продуцира официално собствен минимъл от 20 (словом: двадесет) години насам. Предното десетилетие пак имаше вълна, само дето бе минимъл ТЕХНО тогава.
И пак било минимъл:
припуквания, избухвания през заглушител, които лазят, свалят и слагат пак противогази, стрелят на пресекулки сегиз – тогиз, минирайки полето на под/съзанието.
И в строгите си редове и колони налазват нервната ми система заедно с морския бриз и вълните тук и сега.
Знам само, че Ричи Хоутин ме събираше и изваждаше така, както само той може. Без значение година, мода и място.
Неколкократно; многократно; отново и пак.



