Снощи в Маймунарника в Борисова Градина към десет иполовина вечерта забиха родните реге – раста – ямайци Root Souljah.
По време на концерта си зададоха въпрос на публиката:
- Я да видим можем ли да върнем лятото тук и сега, да бъде пак 3о градуса ?
……..
Стара Планина свършва в Черно море. Трептящ августовски пек. Насред невидима пещ поема и излъчва безмерната топлина рой неожънати ниви.
По тънещ в сух пепеляк земен бял път се тътри шумно ръждясал стар трактор с окапали фарове – и те оклюмали сякаш от жегата в несвяст. Трактористът излиза през счупената врата навън. Ризата му е поела литри пот насред кабината – сауна и отново е придобила производствения си тъмносин цвят. Излиза навън без да вижда и чува. Няма сили за пилеене, насочва се по земния път в куп обрасли в къпинак развалини – село Самотино. Съблича ризата , за да прогони с нея рояка конски мухи, едри колкото показалеца му, жадно впиващи се в плътта. След стотина метра стига до скрит в шубраци и разхвърляни камъни двор с кладенец. Разтваря дъските с изгубен в годините цвят. Развива веригата, кофата се напълва далеч долу с леденостудена вода. Изтегля и пие.
Изплаква си лицето и поглежда на изток: Жлътнало се море, след него зелена дъбова гъста гора и накрая морето. Кристалносиния фон на Черно Море при Карадере.
Из полето по земните пътища клокочат бъгита, устремени към брега. В гората глигани се носят като торпили, минават през всичко без да стъпчат нито една суха клонка и стигат чак до Черни Нос при хладния бриз високо горе. Долу под тях на скалите плувци с маски и плавници събират миди от кафявите скали. Устремно пикират над повърхността на вълните черни корморани по един и по пет. Рибарите са извлекли лодката си отдавна и сърбат прясна рибена чорба на пейките пред дървената си хижа на края на плажа. По – натам са наредени една до друга караваните, хора живеещи на Карадере през половината дни от годината. Отпред младежи се състезават в катерене на голямата скала, изхвърлена на брега като метеорит и със забит на върха и кръст и надпис отдолу: Вяра, Надежда, Любов.
По черен сипей над свършващия в плажа чер път малко момиченце по бели пликчета се пуска като по пързалка и тупва със смях в пясъка. Край самото дере, където е най – широка плажната ивица е пълно с лагери от палатки, полузарити с пясък – Сурикатия. Като сурикатите от Сахара измежду тях час по час надига глава по някой представител на масовия бивак, докато дригите са пръснати сред освежаващите морски вълни или събират камъчета, миди и дървета с причудливи форми, които трупат в причудливи подредби навред. На един от големите дънери е кацнал опитомен гигантски червен папагал Ара. Сред домашните любимци на плажа се мъдри, или по – скоро върти вечно гладен с острите си малки зъбки, и опитомен малък бял пор на каишка. На пънче момиче рисува с въглен портрет на непознат допреди мигове момък. Край опънат хамак са се събрали компания музиканти, слухари, минувачи – все сурикати – и вадят съзвучия с тарамбука, подръчни материали и овъглен от слънцето глас. Отпред, където се обръщат кротко вълните с постоянен унасящ ритъм тече сватба. Младата двойка се бракосъчетава на мястото, където ги е довело сърцето този ден. Утре друг ще празнува пак там друго… „Сурикатите идват и си отиват, а Сурикатия е вечна.”
Навред по плажа щъкат и първобитни – намазали се с изсъхнала вече глина ентусиасти. Някои са намазали обилно дори и косите си, други са втъкнали в тях и пера като индианци.
Поредната лодка излиза в морето. Двамата брадати младежи вътре си пробиват път внимателно в началото срещу вълните, подминават оранжев кану – каяк и се устремяват с пълна мощност навътре в морето. Сивата лодка гони хоризонта със скоростта на бриза, настига ята накацали във водата нежни и чисти чайки, които се надигат една подир друга плавно в рояк който се развява напред като гигантско знаме напред.
Недалеч от брега двама младежи са скроили платноходка от един по – широк надуваем дюшек и чаршаф; единия е легнал и гребе, докато другия е седнал разкрачен зад него и държи с разперени докрай ръце издутия от вятъра чаршаф – платно. Носят се устремно към далечния край на плажа , към Бяла Река.
Там едно момче е нагазило в чешмата, където от скалите се процежда и събира ледена вода в импровизирано корито. Младежът копае от глината наблизо носи я заедно с няколко подбрани камъка, с които да я смеси и да съгради подобно на бобър в река бент в почти пресъхналото коритце със студена вода. Мисията, която си е поставил е след като създаде вирчето да положи в него една двулитрова бутилка бира. Бутилката, която не е отваряна още, морето изхвърлило по – рано през деня на брега. Когато попаднал на нея вече била твърде топла….
Ала сега щял да успее да я изстуди за два – три часа само и да я занесе предоволен обратно под гъстата сянка под зелената тента с развяващото се високо горе знаме на Ямайка. Тентата на Root Souljah.
………….
Парчето Black Gully Side („гледката от Карадере”) на Root Souljah, с което Jahmmi Youth, Zafayah, Sen I и компания превърнаха Маймунарника в маймунарник, пресъздавайки в музика спомените си от изкараното на Карадере лято, предстои също скоро да излезе като видеоклип.